Речи на Пламен Моллов
14 януари 2009г.
"Нека вършим работата, заради която нашите избиратели са ни изпратили тук"
Изказване на Пламен Моллов при откриването на последната сесия на 40-ото Народно събрание
Уважаеми господин председател,
Дами и господа народни представители,
Днес свършва тази кошмарна парламентарна ваканция свърши – започнала с публичен линч в едно телевизионно шоу и продължила с газовата криза при рекордни януарски студове. Не вярвам обаче някой да е изпитал злорадо задоволство от изпитанията, на които бяхме поставени всички – и упражняващите властта, и потърпевшите от нея. Те ни показаха, че това, което ни свързва, има по-голямо значение за живота ни от това, което ни разделя.
Опитах се да сортирам изводите от случващото се с ясното съзнание, че ние по-често използваме думите не за да обясним, а за да политизираме смисъла на казаното. Вероятно и сега поуките ще потънат в предизборната реторика на противопоставяне, взаимно отричане и омаскаряване. Но суровите оценки и дори публичното заклеймяване са част от длъжностната ни характеристика!
Газовата криза постави с голяма острота въпроса: Редно ли е да си служим с пропагандната технология на полуистината и да казваме толкова, колкото да задоволим с информация тези, които са склонни да ни вярват? Дори сред нас на пръсти се броят осведомените, които действително знаят какви са договорените клаузи, а още по-малко са посветените, които са наясно с мотивите за пълна зависимост на България от Русия. Отговор не се получи и при обсъждането на извънредното заседание на парламента. Но този отговор не търпи отлагане и трябва да се даде с ясното разбиране, че политиката и управлението не са едно и също нещо!
Уважаеми колеги,
Ще отделя внимание на ветровете на общественото мнение, които направляват политиката, а медиите се опитват да ги концентрират в торнадо. Мисля, че нямаме право да ги съдим, защото фабриката за компромати вече е превърната в индустрия за масово омаскаряване. Не от сценаристите на телевизионни скечове или авторите на вестникарски карикатури и гротески, а от начина, по който у нас се водят политически дебати.
Защото така наречените скандали си отиват, само когато ги сменят други по-унизяващи достойнството на политическия опонент. Нищо че след всяка каскада от скандали рейтингът на политици и институции все повече пада. Факт е, че всички се чувстваме гузни, давайки си сметка, че политиката, която правим, поощрява публичното поведение, което ние, а не медиите, приемаме за скандално. Но защо в политиката, превърната в евтино шоу, циничното поведение да е позволено, а в телевизионното шоу циничното говорене да е недопустимо? Егоцентричното мислене и упорито пристрастие към политиката на гнева и компромата отблъскват хората от публичния живот. А разминаването между политическата класа и гражданите е на път да стане необратимо. Колкото по-значими и важни за живота на хората са задачите, които решаваме, толкова по-неубедителна изглежда политиката ни – и тази, която управляващите правим, и онази, която опозицията предлага.
Стигнахме до парадокса да печелим подкрепа не с увеличение на електората си, а като намаляваме привържениците на опонентите ни чрез публично дискредитиране. С тази паразитна технология ние научихме избирателите, че най-добрият избор е протестният вот. Както е тръгнало, скоро не само няма да имаме избиратели, а ще се налага специално да си отглеждаме … електорат – вписан не в избирателни списъци, а в червената книга на изчезващите видове!
Ще завърша с едно наблюдение, в случай че все още има някой, който да не го е забелязал. На санкциите, които европейските институции ни налагат, българските граждани гледат като на единствената ни полза от членството ни в ЕС. Хората са готови да губят пари и да се лишат от възможности за развитие, само и само политическата класа да бъде наказана. Не от опозицията, в чиито протести те участваха слабо, а от европейските органи, които следят работата на националните институции.
Ето затова, уважаеми госпожи и господа, днес ни е необходим нов обществено-политически консенсус. Ние от политическия център предлагаме в основата на този договор между гражданите и държавата да вградим усещането за обща цел. Не разграничавайки ляво от дясно, отдавна превърнали се в огледални образи, хората разпознават разликата между работещи идеи и партийни схеми, между обществени потребности и лични интереси. Повече от ясно е, че противоречие в потребностите на хората няма.
Затова през тази сесия на 40-ото НС, ПГ на НДСВ ще насочи усилията си да мотивира хората за пряко участие в парламентарната демокрация:
Уважаеми колеги,
Студентите, а и не само те, които организираха митинга около парламента днес, очакват от нас да позиционираме политиката върху идеята за общото благо. Нека оценим гражданската им позиция и да уважим усилията им, като не снижаваме интелектуалното ниво на политическата дискусия. Те искат от нас да премахнем разликата между политиката, която ние водим, и политиката, от която те имат нужда.
Нека вършим работата, заради която нашите избиратели са ни изпратили тук!
Дами и господа народни представители,
Днес свършва тази кошмарна парламентарна ваканция свърши – започнала с публичен линч в едно телевизионно шоу и продължила с газовата криза при рекордни януарски студове. Не вярвам обаче някой да е изпитал злорадо задоволство от изпитанията, на които бяхме поставени всички – и упражняващите властта, и потърпевшите от нея. Те ни показаха, че това, което ни свързва, има по-голямо значение за живота ни от това, което ни разделя.
Опитах се да сортирам изводите от случващото се с ясното съзнание, че ние по-често използваме думите не за да обясним, а за да политизираме смисъла на казаното. Вероятно и сега поуките ще потънат в предизборната реторика на противопоставяне, взаимно отричане и омаскаряване. Но суровите оценки и дори публичното заклеймяване са част от длъжностната ни характеристика!
Газовата криза постави с голяма острота въпроса: Редно ли е да си служим с пропагандната технология на полуистината и да казваме толкова, колкото да задоволим с информация тези, които са склонни да ни вярват? Дори сред нас на пръсти се броят осведомените, които действително знаят какви са договорените клаузи, а още по-малко са посветените, които са наясно с мотивите за пълна зависимост на България от Русия. Отговор не се получи и при обсъждането на извънредното заседание на парламента. Но този отговор не търпи отлагане и трябва да се даде с ясното разбиране, че политиката и управлението не са едно и също нещо!
Уважаеми колеги,
Ще отделя внимание на ветровете на общественото мнение, които направляват политиката, а медиите се опитват да ги концентрират в торнадо. Мисля, че нямаме право да ги съдим, защото фабриката за компромати вече е превърната в индустрия за масово омаскаряване. Не от сценаристите на телевизионни скечове или авторите на вестникарски карикатури и гротески, а от начина, по който у нас се водят политически дебати.
Защото така наречените скандали си отиват, само когато ги сменят други по-унизяващи достойнството на политическия опонент. Нищо че след всяка каскада от скандали рейтингът на политици и институции все повече пада. Факт е, че всички се чувстваме гузни, давайки си сметка, че политиката, която правим, поощрява публичното поведение, което ние, а не медиите, приемаме за скандално. Но защо в политиката, превърната в евтино шоу, циничното поведение да е позволено, а в телевизионното шоу циничното говорене да е недопустимо? Егоцентричното мислене и упорито пристрастие към политиката на гнева и компромата отблъскват хората от публичния живот. А разминаването между политическата класа и гражданите е на път да стане необратимо. Колкото по-значими и важни за живота на хората са задачите, които решаваме, толкова по-неубедителна изглежда политиката ни – и тази, която управляващите правим, и онази, която опозицията предлага.
Стигнахме до парадокса да печелим подкрепа не с увеличение на електората си, а като намаляваме привържениците на опонентите ни чрез публично дискредитиране. С тази паразитна технология ние научихме избирателите, че най-добрият избор е протестният вот. Както е тръгнало, скоро не само няма да имаме избиратели, а ще се налага специално да си отглеждаме … електорат – вписан не в избирателни списъци, а в червената книга на изчезващите видове!
Ще завърша с едно наблюдение, в случай че все още има някой, който да не го е забелязал. На санкциите, които европейските институции ни налагат, българските граждани гледат като на единствената ни полза от членството ни в ЕС. Хората са готови да губят пари и да се лишат от възможности за развитие, само и само политическата класа да бъде наказана. Не от опозицията, в чиито протести те участваха слабо, а от европейските органи, които следят работата на националните институции.
Ето затова, уважаеми госпожи и господа, днес ни е необходим нов обществено-политически консенсус. Ние от политическия център предлагаме в основата на този договор между гражданите и държавата да вградим усещането за обща цел. Не разграничавайки ляво от дясно, отдавна превърнали се в огледални образи, хората разпознават разликата между работещи идеи и партийни схеми, между обществени потребности и лични интереси. Повече от ясно е, че противоречие в потребностите на хората няма.
Затова през тази сесия на 40-ото НС, ПГ на НДСВ ще насочи усилията си да мотивира хората за пряко участие в парламентарната демокрация:
- в Закона за избор на народни представители ще внесем промени, които да гарантират правото на избирателите да пренареждат пропорционалните листи при нисък праг на преференциалното гласуване;
- в Конституцията ще предложим промени, които да парират “политическото номадство” и да улеснят избирателите, като им осигурят възможност да гласуват “2 в 1” – в един ден за европейски и български парламент.
Уважаеми колеги,
Студентите, а и не само те, които организираха митинга около парламента днес, очакват от нас да позиционираме политиката върху идеята за общото благо. Нека оценим гражданската им позиция и да уважим усилията им, като не снижаваме интелектуалното ниво на политическата дискусия. Те искат от нас да премахнем разликата между политиката, която ние водим, и политиката, от която те имат нужда.
Нека вършим работата, заради която нашите избиратели са ни изпратили тук!