Приятелите за Пламен Моллов

 

"...За политическата класа – или лошо, или нищо. Значи нищо...", казваме обикновено, когато става дума за публична личност, която не познаваме лично. Но ако се „предъвква” приятел, не ти се иска нито на едро да се опростява, нито безотговорно да се обобщава… В такива случаи разбираме, че свръх дозите публичност ни принудиха да забравим, че животът е доста труден, за да критикуваме избора на другите и твърде объркан, за да го съдим според абстрактните правила, които никой не спазва… Но принципът е ясен – колкото повече власт, толкова по-голяма публичност, колкото повече упреци, толкова по-малко аргументи, че и политикът е човек ... и т.н.

Защо ли ние, близките приятели, роднините, съучениците или дори съседите на политиците, които според една официална статистика са 10 500, не можем да обясним на всички останали – около 3-4 млн. наши съграждани, че и в политиката е като във всичко останало. Има учители, превърнали се в легенди за цели випуски, докато колегите им печелят от частни уроци; има директори, които източиха предприятията и мениджъри, които направиха „от нищо- нещо”; има корумпирани доктори и техни колеги, на които сме задължени за живота си… Истината е, че на входа на “черната кутия” на общественото мнение като бариера стои непознаването на личните качества, характера, житейската история на отделния политик. На изхода й – онези неизбежни трансформации, по които личи, че властта е променила човека.

Ние, приятелите на Пламен Моллов ще отворим за Вас тази „черна кутия”. Ще го направим деликатно, със симпатия, значи необективно. Вие не сте длъжни да ни вярвате и надяваме се, че няма да ни съдите. За повечето от нас, „черната кутия” на общественото мнение за политиците е трезор за спомени и преживявания, споделени мигове, когато става дума за нашия приятел…Те са ни толкова скъпи, че не ги вкарваме в депозити срещу лихва в някоя популярна банка, а без да печелим ги държим в сейфове, за да не ги помете инфлацията, която е резултат от лоша употреба на властта и обезценява всяка човешка добродетел.

Пламен Моллов е между хората, които искат да останат незабелязани. Първото впечатление, когато е в светлините на прожекторите, че е притеснен, сякаш случайно е попаднал там. Нужно е време, за да се разбере, че това е средата, която е свикнала с него, но той не иска да свиква с нея. Има вид на скъпо платен експерт, който знае не само своята цена, но и истинската стойност на нещата във властта – този вечен панаир на суетата. Не е човек, който показва чувствата си, но личи, че неглижира присъствието си в националния хайлайф, защото е наясно с мотивите, които ръководят тези среди. Не рядко, във втория план на поведението му, напира добре прикрито презрение към този вид параноя. Стои естествено, с изправени рамене, жестикулацията му е пестелива и не издава стреса, на който е подложен…заради многото длъжности на действащ или почетен председател в неговия бранш – винената индустрия и безопасността на храните, шаха и конния спорт, българо-швейцарското сътрудничество…и какво ли още не! Сравнително дългото пребиваване във властта – почти 8 години, направи усмивката му пестелива: дистанцирана и дистанцираща; погледът му често се плъзга в страни от събеседника, когато е принуден да участва в поредния безсмислен разговор; сдобил се е с навика неопределено да повдига рамене, за да гони скуката от натрапеното общуване.

Медиите все още не са отговорили на въпроса: Защо след скандалите в НДСВ, Царят го избра за Председател на Парламентарната група. Ако се съди по характера му, по всичко личи, че за него е по-важно да стане ясно не защо е избран, а защо е приел… Вгледаме ли се в поведението му, ще видим, че той не се държи като типичен политик. Уви, ” политиката учи да искаш неща, от които нямаш нужда и да манипулираш думите така, че да скриеш, вместо да извадиш смисъла им” – признава откровено Моллов пред приятели. Но той без угризение на съвестта прави обратното. Като Председател на Временната анкетната комисия за проучване дейността на Държавен фонд “Земеделие” в 39-то НС, извади повече уличаващи факти за злоупотреби при източването му от прокуратурата; а сега като Председател на ПГ от управляващото мнозинство, често се изказва по-критично от представителите на опозицията. Сигурен е, че така трябва. “Когато си във властта, не само ще кажеш, но и с управленския ресурс, с който разполагаш може и нещо да промениш” – смята Моллов и така доброволно застава на мушката и на управляващите и на опозицията!

Пламен Моллов произвежда или участва в събития, но се държи така, сякаш мястото му е зад кулисите на случващото се, където от значение са идеите и начина на мислене. Не обича да работи на празен ход, не маркира участие. Трудно поема ангажименти и още по-трудно ги реализира, защото следва правилата. Но никога не се отказва – нито от поетия ангажимент, нито от правилата. И спазва принципа, който си е изработил като университетски преподавател: „Не можеш да помогнеш на хора, които сами не желаят да си помогнат”.

Навлизането в активната политика постави на изпитание вкусът му към непознатата страна на нещата, която другите не искат да забележат. Типично за мисленето му е да премества акценти, да използва диспропорция в твърденията, и това е изобретения от него начин да насочва вниманието към това, което за другите остава незабелязано. Този тренинг вероятно е от любимото му занимание – шахът. Лошото е, че не може да се освободи от тиранията на здравия разум в политиката, който блокира въображението, тренирано от часовете прекарани с пианото и от годините в научноизследователската работа.

Да стои една дължина пред фактите и да мисли няколко хода напред – е личностно качество, което в най-драматични моменти и в живота и в политиката му е давало шанс да взема бързи и правилни решения, да улеснява хората, с които работи ...