Печатни медии

Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара:
Не искам затварянето на селски казани, а легализирането им

Петя ЯНАКИЕВА

 

- Господин Моллов, прогнозирахте, че кампанията по гроздобера и изкупуването на плода ще бъде много тежка тази година, мотивите за това?

- Кризата в лозаро-винарския сектор произтича от световна икономическа криза и конкретно от състоянието на международните пазари, на които изнасяме българско вино. Имаме срив от порядъка на близо 40-50 % в сравнение със същия период на миналата година. На руския пазар сме реализирали само 30% от количествата. Имахме нулеви месеци на износ в началото на 2009та. Като цяло общите фигури за бутилирано вино са от порядъка на 25% по-малко изнесени количества, за наливно около 30% по-малко, т.е. ситуацията е такава, че пазарът е ограничен. Така е за целия ЕС. На второ място има натрупани големи и по-малки резерви и излишъци във винзаводите. Те могат да подсигурят пазара за една година. И при нулева реколта бихме имали производство и износ на вино от порядъка на 140 хил. хектолитра, което практически е целогодишното производство на вино в България средно за последните години. В крайна сметка това са двата основни икономически фактора, които дават отражение при изкупуването на гроздето. При една добра реколта, добри агро-климатични условия, каквито тази година имаме, налице е висококачествено грозде, а ситуацията е такава, че вероятно количества от гроздовата реколта няма да бъдат изкупени, по наша груба сметка, около 25-30%. Разбира се, това са прогнози. Те ще дадат отражение преди всичко върху ценовите равнища. Очакваме ниски ценови равнища при белите сортове, вероятни средни стойности около 0.80 ст. ще са най-реални. При червените сортове цените са още по-ниски. Очаква се да се изкупува грозде там, където има дългосрочни договорености между предприятия и производители, където предприятията са инвестирали средства да се правят пръскания, агрообработки. Така или иначе, те ще потърсят начин да върнат тези пари чрез взимане на реколта и съответно да платят нови средства, дори и частично на загуба да изкупят гроздето, биха го направили заради отношенията, които имат и заради това, че гроздето им е проверено във времето и отговаря на определени качествени характеристики. Най-много ще пострадат инцидентните гроздопроизводители - тези, които разчитат на еднократна най-висока цена, една година с едно, друга година с друго предприятие. 2009та наистина е критична за бранша. Надявам се все пак ние като сдружение да намерим форми за разширение на пазарите с участие по мярката "Промоция в трети страни", част от Националната програма за развитие на лозаровинарския сектор 2009-2013 г. Подготвяме такъв проект за азиатски пазари. Надяваме се да намерим отдушник за българското вино, но това е процес, който изисква време и като сдружение можем само на висок глас да коментираме, че би следвало да се търсят трайните отношения между производители на грозде и вино, да се сдружават гроздопроизводителите, за да отстояват своите интереси и да се търсят алтернативни форми за реализация.

- Какви алтернативни форми?

- Например, развитие на винeния туризъм. Гроздопроизводители, особено ако имат по-големи масиви между 20 и 100 декара, имат добри възможности. Имаме проектна схема, имаме разговори с банкови институции, можем да окажем методично съдействие на нашите членове съвсем безвъзмездно. Това е добра форма за вътрешна реализация на виното.

- Предстои Ви среща с министъра на финансите Симеон Дянков. Какви въпроси ще поставите?

- Две неща ще искаме. Едното е промяна в данъчното законодателство Закона за акцизите и данъчните складове, като най-съществените промени са свързани със селските казани. Стажувал съм в Рейнска област в Германия. Там се запечатва всяко казанче, дори и да се намира в научен институт и да може да прави едва 10 литра ракия.

- Това пак стана болен въпрос, чу се за закриването на казани.

- Искам ясно да бъдем разбрани, ние не искаме селските казани да бъдат закривани, а да бъдат легализирани. Законът има нужда от промени, така че да бъде синхронизиран с европейския регламент. До момента няма изискване за разходомери. Тези казани са платили 160 хиляди лв. акциз за цяла година. Представяте ли си? Тази сума отговаря на количество, което се произвежда за едно денонощие. В момента правителството има нагласа за борба с контрабандата, затова искаме да няма икономическа свързаност между селските казани. Оказва се, че много от тях принадлежат на едно юридическо лице. Така се получава един цех, пръснат, примерно на 15 места, който практически произвежда индустриални количества.

Това е нелоялна конкуренция вътре в сектора. Ако отива за собствена консумация - о.кей, но не е така. По наши данни малките специализирани обекти са около 9 000 , а регистрирани са едва 1 600. Мисля, че, всички ще спечелят от това секторът да се изсветли. Ще стане чрез нормативни изменения и контрол - системен и целогодишен. 20% да се освободи от пазара, ще е успех. Битката е трудна, но това е пътят. Иначе какво се получава - домашни вина и ракии вече се предлагат по хотелите ол инклузив. Като дойде чужденецът и като пие българска шльокавица или киселоч, как да го накараме после да си купи качествени български вина и ракии! Така че ще искаме контролът, който се осъществява от страна митническите власти, на НАП, съответно да бъде системен и да обхваща и сивия сектор, за който вече сме дали информация на Агенция "Митници", ще предоставим такава и на финансовия министър. Готови сме да си партнираме, за да ограничим максимално нерегламентираните практики с оглед да има, от една страна, по-висока събираемост, от друга, по-добра форма на контрол, която оздравява сектора и дава възможност на легитимните производители да водят една реална конкурентна борба.

- А как стана така, че на българския пазар стъпиха масово вина от Аржентина, Чили, Калифорния, Италия, някои в картонени опаковки по 1,5 л за 4 лв., примерно, в същото време бутилката българско вино е поне 5 лв.

- Когато едно вино е дошло от чужбина и цената е такава, то качеството, разбира се, не може да е високо. Когато говорим за новите винарски страни обаче, там производството на лозя и на грозде е поставено на едно високо индустриално ниво, добивите са високи, качеството също. Това е държавна политика от дълги години. Излиза им сметката.

- Е, как става това, веригата е много дълга, а при тази крайна цена...

- Бях във винзавода в Карнобат, разбрах, че те продават за вътрешния пазар бутилки от порядъка на 5 лева. Вино с тази цена в България поражда въпроси, но те ми доказаха, че е възможно. Там мащабът е такъв - един купаж е с 50-100 тона. Това е друг тип философия. Реализирана е тази политика, която новите винарски страни правят, само че предназначено за вътрешния пазар. Голям мащаб-минимална печалба. Но никой не може да ме убеди, че в малко предприятие може да се постигне такава цена. Особено при едни стари лозя, които имат ниски добиви, както е при повечето кооперации. Пет лева за мен е един долен праг.

- Лансирахте идея за рекламата на вино, която да може да се излъчва целодневно, както тази на бирата.

- По отношение на рекламата на виното - всички трябва да се впрегнат. Ние ще влезем в контакт със сдружението на сомелиерите и браншовите туристически организации. Смятам, че, трябва да работим в посока на това да обясняваме, че пиенето на качествено вино е въпрос не на първенющина, а на житейска философия, да рекламираме, да разпространяваме нашите традиции, да поясняваме различията във вината, с други думи да дадем възможност на повече хора осъзнато да пият вино. Не може да вървят постоянно реклами за консумация на бира. Бирата все пак се произвежда от суровини, които се внасят в България и не насърчават по никакъв начин местната икономика, виното е нещо, с което предците ни са се занимавали. Смятам, че, държавата трябва да преразгледа своята политика в това отношение. Имиджът на българското вино трябва да се поддържа. Всички останали са агресивни, затова участията в международни изложения са престижни дори и да не се сключи нито една сделка. Това е знак за стабилно присъствие на сектора.