Електронни медии 

БНР, Програма Хоризонт - Преди всички

Защо са ниски изкупните цени на гроздето?

 

Гост: Пламен Моллов, председател на Българската винаро-лозарската камара

Водещ: Гроздето тази година е добро, има шанс да пием качествено вино, само че това не решава проблемите в сектора. Вероятно и за тях ще говорят днес от винаро-лозарската камара. Сега на телефона е председателя й Пламен Моллов, а в студиото е, разбира се, Веселина Миланова.

Репортер: Здравейте, г-н Моллов.

Пламен Моллов: Добро утро, добро утро и на вашите слушатели.

Репортер: От години наред основният проблем, с който вие се занимавате, а и ние, защото той рефлектира върху всички нас, потребителите, е нелицензираното производство на алкохол в страната. И сега ли, преди беритбата на реколта 2009 г., това е проблемът, който ви занимава?

Пламен Моллов: Да, в последните дни медиите са доста активни в отразяването на някои нелегитимни практики по отношение на производството на нелицензиран алкохол, най-вече ракия...

Репортер: Вие, във Винаро-лозарската камара, разполагате ли с конкретни данни – колко е нелицензираното производство в страната?

Пламен Моллов: Нашите оценки сочат, че 40-50% от производството на грозде в страната отива за нелегитимно преработване във вино и ракия при псевдо домашни условия – това са най-вече т.нар. „специализираните малки обекти за дестилиране”...

Репортер: Това са онези обекти, които ние познаваме като „казани” по селата, нали така?

Пламен Моллов: Точно така, където за съжаление не успяхме през годините да въведем изискване в закона, така, както е в европейското законодателство – има разходомерни уреди, които задават точна представа какви количества минават оттам и фактически оценките за реколтата през последните години варират между 400 и 420 хил. тона грозде, от които около 200-210 се изкупуват от легитимни винопроизводители, които - разбира се под контрола на компетентните органи – с необходимите дневници, които се водят, всички количества, какво се превръща и т.н. – всъщност 50% от преработката на винено грозде се преработва в вино и ракия, при изискваните от европейските регламенти условия.

Репортер: В годините на тази битка, която вие казахте, че водите, какво пречи да се промени нормативната уредба така, че да не се изправяме пред ситуация, в която половината грозде... от половината грозде в България се произвежда нелегитимен, с неясен произход и с неясно качество произход?

Пламен Моллов: Да, той освен, че е нелегитимен, е и опасен за здравето, защото в един селски казан няма как да се отделят лошите фракции – метилов алкохол и други – които водят до ослепяване и други проблеми, но като че ли това остава на заден план. Същественото е това, че в европейските регламенти, с оглед да се съхрани традицията в някои страни за изваряване на ракия и производството на вино в домашни условия, предназначено за домашна консумация, каквито са най-вече южните страни като България, Италия, Испания – с тази цел е допуснато облекчение в данъчното законодателство, което дава възможност да се плаща 50% акциз като разбира се има определени количества, в България това е 30 литра на семейство ракия, което може да бъде освободено от акциз, по-нататък трябва да се плаща половината от акциза, който е предвиден за големите винопроизводители или производители на ракия или това е по 5.50 лева на 1 литър 100-процентов спирт.

Репортер: Тоест ако има ясни регламенти, това означава, че няма контрол по спазването им?

Пламен Моллов: Точно така, но проблемът е от 2 страни – от една страна това е законодателството, Закона за акциза и данъчните складове в България, който за съжаление, когато правихме последната поправка миналата година, когато аз бях в парламента и имах предложение за въвеждане на разходомерни уреди, които задава точна представа на количествата ракия, които се изваряват. Това беше прието с голяма съпротива на колеги депутати...

Репортер: Защо, с какъв аргумент?

Пламен Моллов: Аргументът, основният, който се лансира беше в посока на това, че видите ли, това е една почти социална дейност, да оставим хората на село да си изваряват ракия и т.н. Разбира се тук трябва да се прави много ясно разграничение. Не става дума за онези малки дестилационни инсталацийки и всякакви други приспособления, с които някои хора на село изваряват ракия за домашни нужди. Смятам, че там никога няма да има контрол, такъв контрол вероятно няма и в целия ЕС, въпреки че ако сложа едно ориентировъчно количество 30 литра на глава от населението, по принцип това количество е по-скоро методично, по-скоро инструктивно...

Репортер: Добре, г-0н Моллов, всъщност да си кажем какво да се прави. С днешната си пресконференция, на която вие отново ще обясните, че ситуацията в сектора е такава – 50% сив сектор на практика – освен да биете тревога, какво друго би могло да се случи?

Пламен Моллов: Това е само една от темите днес, но поне аз бих казал, че ние имаме две предложения, като Национална винаро-лозарска камара, най-представителното професионално сдружение в бранша, а именно – първо да бъдат въведени /.../ Закона за защита и данъчните складове, където да се въведе изискването селските казани да инсталират разходомерни уреди и второто нещо е съответно да помогнем на контролните органи, в случая това е Агенция „Митници”, също така НАП, да свършат своята работа, като ги ориентираме за това къде има такива казани. Ние имаме точна справка – около 1600 се водят по книга регистрираните подобни обекти, но на практика са около 9 хил. и някъде над 160 млн. акциз се губят заради това, защото там практически не се осъществява необходимия контрол. Това е нашето намерение, не само да бием тревога, а да партнираме на контролните органи, тъй като това е и функцията, която е разписана в Закона за виното и спиртните напитки – да партнираме, за да помогнем контролът да се осъществява в преодоляване в крайна сметка на тази вътрешно-/.../ контрабанда във винаро-лозарския сектор, която за съжаление в годините...

Репортер: Не беше спряна.

Пламен Моллов: ...не можа да бъде спряна – да.

Репортер: Това е похвално намерение, благодарим ви. Пламен Моллов, председател на Националната винаро-лозарска камара, който заяви, че има две предложения – селските казани да бъдат задължително с разходомерни уреди и съответно камарата ще предостави на контролните органи информация за това колко много всъщност са нерегламентираните селски казани.