Печатни медии

Ракията на черно удари лозарите

Мария Петрова, в-к Стандарт


Пламен Моллов е председател на Националната лозаро-винарска камара от 2007 г. Професорът не загърби академичната си кариера и когато беше депутат от НДСВ за два мандата и Председател на парламентарната група на царската партия. Моллов е обвързал работата си с Университета по хранителни технологии в Пловдив, където преподава вече над 20 години. Създател е на учебната дисциплина "Управление на качеството и безопасността на храните".

- Проф. Моллов, в последните дни страната е изправена пред поредни протести на селскостопански производители - този път това са лозарите. Какво е становището на Националната лозаро-винарска камара по създалото се напрежение в бранша?


- На първо място искам да подчертая, че съществуващото напрежение е резултат от външни за легалния бранш фактори. Възмущението на лозарите от ниските изкупни цени е оправдано, но тези цени са логично следствие от засилващото се пазарно влияние на сивия сектор и многократно увеличилото се незаконно производство на алкохолни напитки в страната.

- С колко са се понижили изкупните цени на гроздето в сравнение с миналата година?


- Изкупните цени са се понижили двойно. Така например миналата година дестилатните сортове са се изкупували по 40-43 ст./кг, а цената тази година варира около 20-27 ст./кг. При белите сортове разликата е още по-голяма - при цени от 40 до 48 ст./кг през 2008 г. сега тези сортове се търгуват по 20-25 ст./кг. Мускатът се изкупува по 50 ст. при миналогодишна цена от над 90 ст./кг.

- Каква е причината за този спад?


- Причините за този огромен спад в цените са комплексни. От една страна, повечето винпроми в страната вече разполагат със собствени лозови насаждения, които отчасти задоволяват производствените им нужди. По-големият проблем обаче е масовото незаконно производство в специализираните малки обекти за дестилиране - т.нар. селски казани, фабрики с отнет лиценз и хилядите тайни дестилерии, спиртоварни и цехове за нелегално производство.

- Не можеше ли този спад в цената да бъде предвиден?


- НЛВК от години сигнализира компетентните органи за нарастващото влияние на сивия сектор на пазара и загубите на държавата. Едно от неизбежните последствия от увеличаването на пазарния дял на незаконните напитки е именно спадането на изкупните цени на суровината. Производителите на вина и спиртни напитки - членове на камарата, не могат да плащат по-висока цена за гроздето заради свития им пазарен дял и залежала продукция от предходни години. Само за последната година пазарният дял на наливния и домашен алкохол, продаван в туби и пластмасови бутилки, се е увеличил с над 20%. Този факт и икономическата криза са намалили продажбите на лицензираните производители с над 40% само за една година.

- Какви са реалните последици от описаната ситуация за гроздопроизводителите?


- Получава се патова ситуация. Легалните производители не могат да изкупуват по-скъпо, защото са притиснати от кризата и нелоялната конкуренция от страна на незаконното производство. От друга страна, лидерът на пазара - незаконните производители, не бързат да купуват суровина. За тях е по-изгодно да изчакат и да изкупят гроздето от лозарите на безценица в последния момент, независимо че то вече ще е полуизгнило и негодно за ферментация и производство на безопасен за здравето продукт. Нещо повече - по-голямата част от незаконните производители изобщо не купуват грозде, защото не го използват за производство. Тяхната продукция се произвежда от есенции и некачествен спирт, закупен от нелегални спиртоварни.

- Какъв е изходът? Може ли държавата да се намеси и да повиши изкупните цени, за да се спасят едногодишният труд и поминъкът на лозарите?


- Държавните органи нямат такива правомощия. В условията на пазарна икономика пазарът се саморегулира. Държавата обаче би могла да затегне контрола върху промишленото производство в пунктовете за изваряване на ракия и фабриките с отнет лиценз, както и да разкрие хилядите незаконни производители и да преустанови производството им. Това ще доведе до една нормална конкурентна среда на пазара, което в крайна сметка ще доведе и до нормални изкупни цени на гроздовата реколта.

- Не мислите ли, че това е невъзможно - българинът да се откаже от домашната ракия?


- Неведнъж съм го казвал и отново бих желал да подчертая - камарата не е против вековната българска традиция да се произвежда домашна ракия за лична и семейна консумация. Това е част от българския бит, която в никакъв случай не бива да бъде омаловажавана или отричана. Тук говорим за съвсем друг феномен - промишлено производство с търговска цел, прикрито като домашно както и за производство от съмнителен спирт и есенции на ракии, които също се пласират като домашни. По данни на камарата в момента в страната съществуват над 9000 такива обекта за незаконно производство.

- Какво е влиянието на тези незаконни производители върху бранша?


- Те са вредни не само от икономическа гледна точка, защото ощетяват ежегодно държавата със стотици милиони левове от невнесен акциз - само за 2008 г. загубите за фиска са над 160 млн. лв. Тези производства са опасни и за здравето на потребителите - извършват се в ужасни хигиенични условия, без надзор от компетентни специалисти и без уреди за очистване на метиловия алкохол и останалите вредни съставки. По тези причини доверието на българите към всичко, което се продава като домашно, нерядко им изиграва лоша шега. И вместо със спомени за приятно прекарана вечер с компания се събуждат в токсикологията.

- А какви мерки предприема НЛВК за преодоляване на проблема - все пак лозарите са сред членовете на камарата?


- Ние също не можем да бъдем регулатор на пазара. Опитваме се да посредничим между гроздопроизводителите и лицензираните производители на вина и спиртни напитки за постигане на оптимални изкупни цени на продукцията. Но описаните от мен проблеми с нелегалното производство са обективна пречка за лицензираните производители да предложат по-високи изкупни цени. На практика казаните, които се използват за промишлено производство, и незаконните производители тласкат лозарите и винпромите към фалит. Предстоящите бунтове на гроздопроизводителите не могат и не бива да се разглеждат като частен случай - те маркират краха в бранша.

- Като председател на НЛВК как виждате изхода от съществуващата криза в бранша?


- НЛВК прави всичко по силите си, за да осигури нормална бизнес среда за членовете си, но без помощта на държавата не можем да се справим с нелоялната конкуренция от страна на незаконните производители.

- Имате ли съдействието на държавата за преодоляване на кризата?


- Към момента сме провели няколко срещи с Агенция "Митници", на които са обсъдени проблемите и имаме общи виждания по отношение на мерките, които трябва да се предприемат за излизане на бранша от кризата. Поставили сме и въпроса за работна среща с министъра на финансите и сме в очакване тя да се състои.

- Какво предстои оттук нататък?


- НЛВК, с участието на всички свои членове, изработи и подготви предложение за промени в действащото законодателство, с които да се ограничи нелоялната конкуренция и да се гарантира нормална пазарна среда в сектора. Предложенията ни вече са изпратени до Комисията по бюджет и финанси към НС и вярвам, че новото правителство и новоизбраният парламент имат капацитета и желанието да се справят със съществуващите проблеми на бранша.