Електронни медии

Людмила Спасова, БТА 

Пламен Моллов: "Българските сортове винено грозде трябва да се разширяват като участие, но засега делът им е малък - под 10 процента"

       

        Забелязва се силен отлив от консумация на български вина и тенденцията е трайна, каза в интервю за БТА председателят на Националната винаро-лозарска камара /НВЛК/ Пламен Моллов.

        България има всички условия за отглеждане на супер качествени вина - тероар /съчетанието от особеностите, които предлагат географията, климатът и почвите на мястото, търсени за засаждане на лози/, традиции, ноу-хау. Според Моллов българските сортове трябва да се разширяват като участие, но засега делът им е малък - под 10 процента.

       Само с български сортове обаче не може са се постигне успех, трябва да има баланс - 1:1 или 1:2 в полза на традиционните марки, каза още шефът на НВЛК. И обясни - "защото консуматорът от цял свят търси нещо, което да му е близко за ориентация". В този смисъл, когато той прочете на етикета на виното "Мавруд" това нищо не му говори. За целта трябва да създадем на този човек условия, да се разходи из България, да види културата на траките, уникалните ни природни дадености, за да свърже по някакъв начин това име с България и да започне да го търси. Това обаче е въпрос на държавна политика, на местната власт, посочи Моллов. За съжаление такова нещо у нас все още няма, защото липсва стратегическа политика на държавата. Самият факт обаче, че всички страни го правят е показателен, коментира експертът.

         Моллов даде за пример опита на европейска държава, проработил много добре. Той припомни неотдавнашния призив на примера на Австрия към всеки австриец да изпие на нова година по една бутилка австрийско вино. Този призив обаче беше подплатен и с редица мерки от страна на правителството, което инвестира в множество рекламни, промоционални материали и такива, които описват историята на виното, посочи председателят на НЛВК.

      На въпрос защо все пак у нас тази схема не може да проработи Моллов отговори, че това до голяма степен се дължи и на манталитета на българина, който по думите му е склонен към първенющина в предпочитанието си да консумира чилийски, австралийски, аржентински, новозенладски и южноафрикански вина, които звучат много модерно.

      В повечето случаи тези вина имат българска алтернатива, и то не лоша, категоричен е Моллов. Има достатъчно примери за български вина, които печелят международни конкурси. В технологията на виното през годините България наложи традиционни европейски практики на производство и вкусът на българското вино е по-скоро традиционно европейски. Докато по-младото поколение изпитва особен присантиман към по-плодовия аромат, наложен от новите винарски страни. В голяма част от случаите става въпрос за качествени вина, но много често само под знака на това, че са внесени от Чили или от Аржентина се промъкват и не толкова качествени, смята Моллов.

     Ценителите на доброто качество и тези, които могат да го различат, за съжаление, са доста малко и в тези случаи се разчита по-скоро на ефекта "на модерността" да се пие такова вино. Това разбира се е въпрос на култура, то не става от днес за утре и изисква систематични усилия на целия бранш, нещо, което в годините досега не е правено, коментира шефът на лозаро-винарската камара.

     Моллов отбеляза, че промоцията на вино не се изчерпва само с участие в едно изложение, на което да кажеш "ето ги българските вина, те са уникални", а да привлечеш хора, които определят общественото мнение. Трябва да докараш тези хора в България, да видят за какво става дума и да ги върнеш. Това правят технолозите от цял свят, включително и българските, разказа той.

      Според него гилдията има концепция, но това изисква време и систематични усилия. На първо място тези усилия включват елиминиране на "сивия сектор". Трябва да ограничим "киселочите",за да имаме шанс да правим другата политика. И понеже не може да чакаме едното да се случи  и другото след това, правим ги едновременно, каза Моллов.  

       Европейската практика е, когато се произвеждат вино и ракия в домашна обстановка, те да бъдат консумирани също в домашна обстановка. У нас напоследък се развива опасна тенденция - много българи с нескрита гордост да се хвалят колко ракия са произвели и колко от нея са успели да "пласират" на пазара, предупреждава експертът.

       Според него спад в консумацията на алкохол, за каквато се твърди че има - няма, такъв спад има само при нелегитимния алкохол. Лицензираните производители на спиртни напитки в България в момента не могат да продадат продукцията си, защото системата "ол инклузив" е минала на домашни ракии. А това са производители, които са направили инвестиции за милиони и това е видно. А къде ще видите инсталациите на тези "мишоци", които разнасят спирт в пластмасови туби, попита риторично шефът на лозаро-винарската камара.

     Препоръката му е - да се наложи контрол върху селските казани за варене на ракия, които са достатъчно на брой в цялата страна, на видно място са и са гнездо за нелегитимен бизнес. На практика в момента те не се контролират, защото "няма как на всеки казан да сложиш митничар". А статистиката е впечатляваща - малки села с по 200 - 300 души имат по 3-4 такива инсталации, каза Моллов.

      Пиенето /на определено вино/ е въпрос на култура, отбеляза Моллов. В чужбина - например, има системно разясняване, докато ние тук нямаме  дори един елементарен наръчник, който да каже България има такъв винарски регион, в него се произвеждат такива и такива вина. Липсва дори най-обикновен маркетинг, сподели той.

      Проблемът идва най-вече от това, че голяма част от големите ни бивши предприятия, които се приватизираха, наследиха и външните ни пазари. Всеки от бизнеса е ориентиран навън и на практика реклама за вътрешния пазар няма, към него няма и особен интерес. В миналото при виното не е имало характерната за днес регионална специфика. Тя се наслагва с появата на новите клиенти през последните 4-5 години - малки изби, които имат основна маркетингова политика в налагането на малки бутикови вина, на нещо изключително, в създаването на история. Това категорично е бъдещето на българската винарска индустрия, каза в заключение Пламен Моллов.