Печатни медии  

Пламен Моллов: Няма кой да контролира нелегалните производители

70 на сто от алкохола, който пием, е фалшив

Над 9000 са нелицензираните производители у нас

Приблизително 162 млн. лв. е размерът на невнесените данъци и акцизи за промишленото количество алкохол, което се е произвело в селските казани през 2008 г. Това заяви вчера шефът на Националната лозаро-винарска камара Пламен Моллов. За производство на нелегален алкохол са закупени и усвоени над 160 000 тона гроздова реколта и 90 000 тона плодове. За тази година се прогнозира, че 70 процента от събраната през гроздоберната кампания суровина ще отиде за производство в сивия сектор, което прави дупка от над 200 млн. лв. в държавната хазна. Освен че ощетява държавата финансово, сивият сектор в алкохолния бранш води до стотици смъртни случаи годишно поради лошите санитарно-битови условия и техническа поддръжка на обектите, посочиха от камарата.

Официалният брой на така наречените в закона за акцизите и данъчните складове „малки обекти за дестилация” е около 1600, но по данни на браншовата камара те са над 9000. Домашните казани имат право да произвеждат до 30 литра алкохол, и то само за лична консумация. Реалният размер на производството им обаче е промишлено и надминава дори това на големите винпроми. Годишно то е в размер на над 50 000 тона само за дестилиране на ракия, а реално заплатените акцизи за него са само 400 000 лв.

Много от тези обекти са собственост на едно юридическо лице, което в отделни случаи притежава по над 20 дестилационни, заяви Моллов. Освен че не плащат акцизи и данъци, тези обекти не подлежат на никакъв качествен или количествен контрол. За разлика от лицензираните производители, които инвестираха милиони в техническа база по изискванията на Европейския съюз и подлежат на измервания и контрол ежедневно, нерегламентираните закупуват и използват свободно казани без разходомер, който отчита произведеното количество, нито с инсталации за отделяне на метиловия алкохол, допълни Моллов.

По данни на дирекция „Агростатистика” към земеделското министерство всяка година се събират между 420 000 и 450 000 тона грозде, от които 20 000–30 000 тона отиват за прясна консумация, 50 на сто от останалото количество се закупува от легалните производители, а останалите 50 на сто - или 200 000 тона, се усвояват от сивия производствен сектор.

*********

- Г-н Моллов, какъв е размерът на внесените акцизи от регламентираните производители?

- Платеният акциз през миналата година от легитимни производители е 108 млн. лв. Приблизително 70 процента от тази сума е внесена от най-големите производители Винпром „Пещера” и Винпром „Карнобат”.

- Включвате ли в тази статистика малките производители по селата, които дават под наем казани и варят домашна ракия без отчет? Откъде се снабдяват те с тези дестилационни съоръжения?

- Информацията, която имам, е, че от подобни обекти са внесени едва 400 000 лв. акциз. Това е една абсолютно символична сума, като се имат предвид количествата, които минават оттам. Броят им е около 9000 и това са най-често малки дестилационни обекти, които се наричат селски казани. Те разполагат с тези съоръжения още от едно време.

- Имате ли данни какво количество произвеждат?

- Те работят нонстоп и произвеждат около 50 000 тона ракия годишно. Проблемът е, че там не се извършва никакъв контрол.

- Има ли институция в България, която да следи качеството на производството на тези нерегламентирани производители? Кой следи за реалния им брой?

- В повечето случаи тази ракия е опасна за здравето. Органът, който би следвало да следи дали един продукт е опасен или не, е РИОКОЗ, но тя не контролира този тип продукти, тъй като това не е храна. Практически никой не следи за качеството. Тези производители би трябвало да се регистрират в специализирана дирекция в икономическото министерство.