Печатни медии

 

Пламен Моллов, председател на Националната лозаро-винарска камара: "Винария" раздава най-престижните награди за българско вино

Стефан МАРКОВ

 

Пламен Моллов е роден на 9 септември 1958 г. в Пловдив. По професия е инженер, завършил е Института по хранително-вкусова промишленост. Специализирал е в Белгия, Англия и Германия. Депутат от 39-ото и 40-ото народно събрание. Понастоящем е Председател на ПГ на НДСВ и Председател на Националната лозаро-винарска камара. Владее английски, немски и руски език.

 

- Господин Моллов, като съорганизатор на "Винария 2009" какви са Вашите очаквания за тазгодишното издание на най-елитната изложба за лозарство и винарство у нас?

- Международната изложба „Винария" е годишната витрина на българските постижения в лозарството и винарството. Двата бранша са представителни за българската икономика: лозарството се превръща в лицето на нашето земеделие, а винарството дава конвертируем на световния пазар български продукт и затова до голяма степен представя нивото на индустриалното развитие. Енолозите си свършиха добре работата - те са доказали умението си да правят уникални български вина, по-трудно ще е за маркетолозите. И тазгодишната „Винария" не случайно се предхожда от националните дегустации - най-голямата конкурентна битка между напитките, произвеждани от грозде. Очаквам изложението да направи достояние на всички, не само на познавачите и любителите, великолепните български вина от утвърдени и новосъздадени марки, модерните вкусове и технологии, да допринесе за повишаване на международния интерес към тях. Едновременно с това „Винария", която традиционно се провежда в Пловдив, утвърждава нашия град като един от международните центрове на постиженията във винопроизводството. Тук, в Университета по хранителни технологии, са корифеите в тази праисторическа наука, тук се подготвят и бъдещите енолози, а древният Филипопол е естественият център на хилядолетната традиция на траките в правенето и търговията с вино. Вината се оценяват от две дегустационни комисии от по 10 дегустатори, като в тазгодишните национални дегустации за първи път участват и отбрани търговци при оценяването на вината и високоалкохолните напитки, както и двама чуждестранни дегустатори от Италия и Нова Зеландия. Комисиите нямат постоянен състав. Всеки ден чрез жребий дегустаторите се разпределят в една от двете комисии. В случай на две еднакви оценки, изчислени с точност до 0,0001, вината се подлагат на предегустация и от двете комисии.

- Каква е причината на "Винария 2009" освен от елитни енолози, вината да бъдат оценявани и от отбрани търговци, а също така проби от различни марки да бъдат взимани директно от магазините?

- Порочна е традицията на изложения, панаири и промоции фирмите да предлагат продукт, доста по-качествен и по-атрактивен от постоянната си продукция. Досега "Оскарите" за вино бяха само признание за постиженията на енолозите. Ние награждавахме специфичното творчество в професионалната област, като държахме сметка за потенциала в развитието на бранша и отчитахме приносното значение на постиженията, отличени с награди. Не беше много ясно как тези постижения стигат до потребителя. Сега в центъра на енологичната практика поставяме потребителя, който съди за постиженията на винопроизводството по това, което може да си купи за консумация от магазина. За да няма подобно разминаване между професионалните и потребителските оценки, решихме ние да сме първите, които ще бъдат отговорни не само към специалните гости на различните конкурси, но и към масовия потребител.

- Очаквате ли новости - като обособяването на "гурме зона" например, да предизвикат по-особен интерес?

- Освен утвърдените прояви винаги е добре да има нещо ново, свързано с разработването на актуалната тенденция виното да се предлага като комплексен туристически продукт. За първи път на тазгодишната "Винария" ще бъде обособена „гурме зона", реализирана в партньорство с Българското гурме общество. Тя ще даде възможности за презентации от производители и вносители на висок клас продукти, свързани с виното. Храните, напитките и аксесоарите ще се показват в атрактивни комбинации и ще се оценяват от най-големите експерти сред готвачите и сомелиерите. Презентациите ще се редуват с модули, представящи гурме културата и нейното предлагане като лайф стаил. НЛВК като съорганизатор на "Винария" влага особен смисъл в тази синкретичност на проявите, тъй като се предлагат идеи за комплексно обслужване и модели на привлекателен туристически продукт за винарските изби, които могат да реализират особено бутиковите си вина на по-добра цена.

- Как стои въпросът с износа на вина на външния пазар и какви са предимствата им пред чуждестранните продукти, с какво те могат да им бъдат конкурентни? В този ред на мисли - отговарят ли цените на вносните вина на качеството, което предлагат?

- Руският пазар е традиционен за нашите вина. Там изнасяме най-големите количества. Но в модерния глобализиран свят запазени пазари вече няма за нито един от традиционните производители. Калифорнийските, чилийските, аржентинските, южноафриканските и новозеландските вина пробиха на всички пазари, в това число и на руския. На този пазар вече наши конкуренти не са само молдовските, но и вината от страните традиционни производителки като Франция и Италия, както и от винарските страни от т. нар. „нов свят". Същото се отнася и за вътрешния европейски пазар, дори за нашия български пазар. Вината от новите страни производителки са интересна и атрактивна новост, предлагат се на дъмпингови цени, които „зарибяват" нови потребители и налагат лекия плодов вкус на вина, непознати доскоро у нас Особено белите и розовите Вносни вина са много добри за цената, на която се предлагат. Те се правят от сортове, неподходящи за нашия тероар, професионален термин, който обобщава комплексните условия на съответния район за отглеждане на винено грозде, и затова са сравними по качество само с нашите най-добри бели и розови.

- Не е ли прекалено голям броят на винарските изби в България?

- Винарските изби в България са не повече от 160, но не всички са се заявили като големи производители на вътрешния европейски пазар, част от който е и нашият, българският пазар на вина. Не може, пък и не е необходимо да се фиксира точният брой на непрекъснато появяващите се малки изби... Колкото повече лозари са готови да създават и да предлагат на място малки серии бутикови вина, толкова по-добре за развитието на бранша. Затова не бих казал, че избите са много, но всеки трябва така да направи продуктовата си листа, че да може да оцелее в конкурентната битка с традиционните и новите производители, да се справи с типичната за нашите условия конкуренция на домашните вина. Известно е, че хубаво вино става от добро грозде.

Затова трябва да се направи конверсията на старите лозя, за която има европейско финансиране, да се прецизира сортовият състав, да се наблегне на гарантирания произход. Но в днешно време да правиш хубаво вино, не е достатъчно. Екстериорът и интериорът на винарската изба, възможностите за съчетаване на културно-историческия, религиозния, етнографския и та туризма с дегустации на местни вина дават възможност на туроператорите да включат избите с лозовите масиви край тях в туристическите маршрути на виното по българските земи. Културата на виното винаги е била свързана с културата на хранене, на общуване, на бита и етнографията, с народностните традиции и националния характер на хората, които го произвеждат.

- Как се отразява финансовата криза на родните лозари и винопроизводители?

- Както на всеки друг бизнес с голям експортен дял. Затрудненото кредитиране на клиентите от големите пазари доведе до свиването им. На този фон високата себестойност на някои от производствата, които са тил за Винопроизводителите, която досега не беше от голямо значение, вече пречи. Цените, на които се купуват винените бутилки, етикетите и тапите, намаляват конкурентоспособността на нашите вина. Виненият бранш се разви бързо през последното десетилетие, създадоха се много нови технологични мощности, които отговарят на съвременните изисквания за по-ниска консумация на суровини, материали и енергия, докато свързаните с тях производства изостанаха. Кризата подсили ефекта от това разминаване. При намаленото потребление на всички пазари всеки от ценообразуващите фактори е от особено значение.

- Каква част от парите, идващи от Европа, могат и трябва да се насочват към засаждането и облагородяването на лозови масиви?

- Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор за периода 2009 г.- 2013 г. вече стартира. Бюджетът за 5-годишния период е 112 млн. евро. Сроковете за представяне на проектите по програмата са до 101оли за съответната година, а задължително условие е минималната площ на лозарското стопанство да е поне 1 декар. Документите ще се подават по образец в Централно управление на Държавен фонд Земеделие.

- Като каква може да бъде определена миналогодишната реколта?

- Миналогодишната реколта беше много добра Лозарите прибраха над 200 хектара грозде, което имаше висок захарен градус, въпреки че августовските жеги намалиха аромата му, и в някои случаи гроздето беше заприличало на стафиди. В България вече има много големи, нови масиви лозя, които винпромите и винарските изби създадоха за своите нужди. Все по-трудно ще бъде на лозарите с малки масиви, които нямат ясна представа за бъдещето на своя семеен бизнес Преди те диктуваха цените, а сега конюнктурата е точно обратната. Изкупните цени на гроздето, около които ежегодно има протести на недоволните лозари, все повече и повече ще се диктуват от винопроизводителите.

- Кои според Вас са фаворитите и тези, които ще заемат призовите места и отличията на "Винария 2009"?

- Не зная Би трябвало никой от ангажираните с организацията на националните дегустации да не знае това, докато не се обявят официално на бала на „Винария", наречен „Вино и любов, любов и вино". Държим много журирането да е прецизно, класацията - обективна, защото наградите на "Винария" от националните дегустации са част от рекламата на най-добрите вина на нашия и на международния пазар.

- Успява ли НЛВК да отстоява авторитета на българските вина, каквато е заявената мисия на организацията?

- Програмата, разработена от НЛВК за реформата в европейското лозарство и винарство, беше високо оценена от партньорите ни. Парите, които сега получаваме за преструктуриране на сектора, са пряк резултат от нея. Това е по-трудният, но по-ефикасен начин да се справим с ментетата. Останалото ще го доизчисти конкуренцията на големия световен пазар на виното. Докато бяхме зад желязната завеса, се говореше за български вина Сега - за търговски марки и фирмени образци. Затова и в тазгодишната "Винария" се състезават вина от търговската мрежа и в оценката им участват и търговците. Най-важното е българският потребител да не забравя, че бутилка вино не може да струва 2 лв, ако съдържанието й е направено от грозде.