Печатни медии
Пламен Моллов, Председателят на ПГ на НДСВ: Трябва да сме готови и за най-лошия сценарий
Г-н Моллов, откъде дойде вашата идея да се създаде Закон за публично-частното партньорство?
- Има доста възможности за публично-частно партньорство, но засега тази форма остава извън законовите документи. Както е известно, у нас само обществените поръчки и концесиите са регламентирани. Но сега в условията на финансова криза, която е наивно да смятаме, че няма да ни засегне, трябва да сме готови и за най-лошия сценарий. Вероятно ще намалеят инвестициите и е необходимо да се разработи такава нормативна база, която да гарантира едновременно публичните интереси, прозрачността на процедурите, контрола върху целия процес и в крайна сметка да се постигне по-добро качество на публичните услуги. Особено важно е това да се случи с публични инвеститори, които имат по-малко умения и потенциал каквито са общините и кметствата. Европейските пари дават големи възможности, но често частният партньор е по-добър консултант на проектите, по-добре се справя с оценяването и контрола им, отколкото администрацията.
В какъв срок може да бъде приет този закон?
- Законът, който готвим, е продължение на политиката на НДСВ, но ще търсим съгласието на нашите коалиционни партньори, дори на опозицията. Ще внесем проекта до края на тази година и очакваме до средата на март законът да е приет. Всичко зависи както от дебатите, така и от възможностите на парламента, защото в предизборна обстановка по-трудно се прави законодателство. Но пък това е една възможност да направим нещо хубаво за страната и за бизнеса.
Съществува ли опасност припублично-частното партньорство отговорността да е обща, а ползите да са само за частния партньор?
- Това е твърде опростена теза. Когато не са достатъчно ясни правилата, общественият интерес може и да не е гарантиран напълно. Законът ще определи правилата на играта. Изключително доори примери за публично-частно партньорство има във Великобритания, Германия, Гърция, Унгария, Чехия, Холандия, т. е. има откъде да ползваме модели. А трябва да си признаем, че имаме и достатъчно лош опит у нас в прилагането на законите за обществените поръчки и за концесиите. Когато са описани добре механизмите на обществения и на гражданския контрол, когато участват професионалните организации, а конкурсното начало е гарантирано законодателно, тогава няма да има притеснение. По време на дискусията, която НДСВ организира с представители на правителството и на работодателски организации, изникна една интересна идея - в средата на годината да се обявява списък от проекти, към които държавата или общините имат сериозен интерес. Така всички заинтересовани фирми ще бъдат предварително информирани, за да са напълно прозрачни конкурсите.
Понеже вашата професия е свързана с агробизнеса, а сте и председател на Лозаро-винарската камара, искам да ви попитам как според вас финансовата криза ще се отрази на българското земеделие?
- Земеделието е един от най-чувствителните сектори към кризи в икономиката. Освен че бизнесът зависи от природни фактори, много са важни и хората. В земеделието не е възможно да се реализира чисто конкурентното начало и за разлика от други сектори тук има нужда от дългосрочни инвестиции. Печалбата трябва да е гарантирана за дълъг период, което не може да стане без система от гаранции, без постоянно държавно субсидиране и кредитиране на производителите. Така се прави във всички европейски страни, дори в САЩ. И понеже аграрният сектор е изключително чувствителен към световната финансова криза, няма как да не бъдат засегнати българските производители. А най-силно ще пострадат онези, които произвеждат експортно ори-ентирана продукция. Двете трети от виното на България е насочено към външни пазари, а две трети от този износ е към Русия. И когато руският пазар търпи сътресения, няма как да не се отрази на нашите винари. Вече наблюдаваме притеснителни тенденции, очертава се спад в износа на вино заради световната пазарна конюнктура. Същото нещо важи и за зърното, и за много други продукти, които имат експортна насоченост. Чрез своята национална политика държавата трябва да гарантира минимално ниво на печалба, за да задържи производителите в аграрния сектор. Бюджетът трябва да предвиди онова национално съфинансира-не, за което имаме възможност според европейските регламенти.
Но именно заради националните доплащания в момента зърнопроизводителите водят истинска битка с управляващите...
- Прави са да водят тази битка. В момента интервенционната цена за зърното, която е заложена в Договора за присъединяването, вече не е адекватна на пазарната. Но и тази интервенционна цена няма как да се гарантира, ако министерството не разполага с финансов ресурс. Разбирам, че бюджетът трябва да е достатъчно гъвкав в условията на финансова криза, но ако искаме да опазим потенциала на българското земеделие, то трябва да е защитено и с национални средства. По приблизителни сметки става дума за около 300 млн. лв.
За земеделието са предвидени около 6 млрд. евро до 2013 г. по линия на оперативните програми и други доплащания. По всичко личи, че тази огромна сума едва ли ще бъде усвоена. Защо толкова мъчно тръгват проектите?
- Една от причините е липсата на административен капацитет. Няма достатъчно опит, но има сериозна обществена нагласа срещу консултантските фирми. Затова е толкова важно да се даде възможност на публично-частното партньорство. Не бива да се забравя, че в европейските проекти се изисква самият инвеститор да участва с финансов ресурс, който е от 25 до 50% от сумата. За едно кметство например основният проблем идва от липсата на пари. И когато проектът е публичен, дори да е изключително важен, обикновено се оказва, че го няма точно този ресурс. Говореше се, че банките ще отворят гаранционен фонд, но в условията на финансова криза те ще станат твърде предпазливи и вероятно ще се отдръпнат. Тогава единствената възможност са частни инвеститори.
Кой сектор от аграрния отрасъл има най-голям потенциал да се развива въпреки кризата?
- Най-перспективни са онези сектори, в които се използва най-малко работна ръка, например зърнопроизводство. Производителите на зърно имат сериозен принос в държавния бюджет и това трябва да се отчита. Но и други сектори с известна държавна подкрепа също могат да постигнат добри позиции. Например винарството, защото има огромни възможности за развитие на винения туризъм в България.
Само преди седмица в Държавната агенция по туризъм обявиха, че започват да пишат екшън план, който ще противодейства на кризата, а сред начините да привличаме нови туристи беше споменат виненият туризъм. Тогава се сетих, че вие от доста време се опитвате да лансирате тази идея...
- Имаме най-голямата култура в правенето на вино, история, традиции, само че нямаме държавна политика. В Националната лозаро-винарска камара има разработени проекти за участие в европейски програми. Проектите са за масиви с размери между 20 и 100 декара, от които биха се произвеждали годишно от 20 до 100 тона вино. Това може да е основата за развитие на семейно лозарство, съчетано с ви-нен туризъм. Но е възможно и големите производители, които отстъпват позиции на международните пазари, да компенсират загубите със създаване на собствени ексклузивни изби. Една бутилка вино не е просто течността вътре, а може да е атракция, която се продава много скъпо. И покрай това да се завъртят други странични бизнеси, които ще създадат поминък на още хора. Аз съм специализирал в областта на Рейн, наблизо има и френски район, където могат да се видят ярки примери на винен туризъм. Този бизнес е изключително успешен, той освен пари създава национална гордост и престиж.
Дали българското вино е хубаво колкото френското?
- Нямам никакви съмнения за качеството на българското вино, то е на световно ниво. Французите трябва да се сравняват с нас.
Но проблемът е, че нашето вино не е рекламирано...
- Успяхме да договорим около 17 млн. евро европейско финансиране за промоция на българско вино в трети страни. Големите ни пазари са на изток от България. Разбира се, Русия е традиция. Но и Китай е много важна дестинация, защото е достатъчно само по една чаша българско вино да изпие всеки китаец и ние няма да имаме никакъв проблем с продажбите.
***
Пламен Моллов е роден на 9 септември 1958г. В Пловдив, завършил е ВИХВП, специализирал е управление на качеството и безопасността на храните в Германия, Англия и Белгия. Депутат от 39-то и 40-то Народно събрание, в момента е начело на парламентарната група на НДСВ. Председател е на Националната лозаро-винарска камара.