Печатни медии 

Пламен Моллов, председател на ПГ на НДСВ, пред е. „БАНКЕРЪ": Партийният интерес не е над националния

Теодора КАМБУРОВА

 

Г-н Моллов, след като бяха спрени парите по програма ФАР, коалиционният ви партньор БСП упрекна Европейската комисия, че не е мотивирала решението си. И НСДВ ли е на мнение, че грешката е в Брюксел, а не у нас?

- Нашата позиция е, че Европейската комисия не бива да се разглежда като някакъв назидател, а трябва да се възприема като партньор. Това, което ни казват представителите на европейските институции, е в наш интерес. Те искат да ни помогнат да въведем модерни методи на управление на средствата от фондовете, да въведем прозрачност и контрол. Всички изисквания целят подобряване на условията на управление на парите на европейските, в това число и на българските данъкоплатци. В крайна сметка е наложително да се въведат правила,които да доведат до европеизацията на страната.

Защо социалистите потърсиха отговорност точно от министрите от вашата квота Николай Василев и Гергана Грънчарова.

- Няма спрени пари в ресорите на министрите от НДСВ, които са обект на някакви претенции от страна на коалиционните ни партньори. Напротив -представителите ни в изпълнителната власт са положителният пример. Ръководеното от Николай Василев Министерство на държавната администрация и административната реформа, което отговаря за програма „Административен капацитет", вече доказа, че може да усвоява пари прозрачно. Брюксел няма упреци към това ведомство. Вярно е, че Гергана Грънчарова е министър по европейските въпроси в това правителство, но задълженията й не включват усвояването на фондове. А излъченият от средите на НДСВ заместник-министър на икономиката и енергетиката, който отговаря за плащанията по европейските програми Димитър Ивановски, бе похвален, че държи на прозрачността и контрола. И въпреки че имаме известни претенции по отношение на строгостта на Брюксел към нас, не може да забравяме, че те са ни партньори.

След като и вие имате претенции към строгостта на Европейската комисия, можем ли да говорим за двоен стандарт спрямо България и по-стари страни членки?

- Влиянието на държавите в общността е различно. При все това не мисля, че може да се говори за двоен стандарт. Особено страните основателки няма как да не влияят върху формирането на политиката на Евросъюза спрямо новите членове. Но трябва да е ясно, че всеки човек е заинтересован от спазването на правилата, които са еднакви за всички. И в такъв случай не може едни да ги спазват, други не, а България да се държи като непослушно дете и отгоре на това и да се сърди. Ние сме станали членове на ЕС не за да взимаме пари и да ги харчим неясно по какъв начин, а за да получим подкрепа, включително и финансова, за да развием икономиката на страната. Предприетите мерки спрямо България имат за цел да ни накарат да влезем в правия път и да спазваме европейските правила. Нищо друго.

А защо вие като управляващи сте допуснали движение по кривия път и не трябва ли все пак отговорността за това да се търси персонално от министри, шефове на агенции...

- Вижте, аз категорично не поддържам тезата, че оставките решават проблемите. Хората, които заемат отговорни постове, вършат работата си по начина, по който системата им позволява.

Но нали политиците решават каква да е системата...

- Да, и ние се опитваме да я направим работеща по европейските правила. Като се започне от процедурите по кандидатстването и одобряването на различните, проекти и се стигне до контрола по изразходването на получените пари, навсякъде трябва да се въведе прозрачност и ние 'работим точно в тази насока. Искаме да въведем и обществен контрол и тогава ще бъде гарантирано, че са спечелили най-добрите проекти. Докато няма ясно разписани правила, винаги ще има съмнения и възможности роля да оказва субективният фактор, породен от корупция. Затова и в парламента положихме толкова усилия, за да създадем антикорупционни текстове, които гарантират разумно и прецизно управление. Парите за България бяха спрени, защото имаше много основателни съмнения в тяхното правилно усвояване. Дори мерките, които бяха взети от юлския доклад на Европейската комисия досега, не успяха да преодолеят натрупания негативизъм спрямо страната.

Според вас предизборната кампания ли е основната причина за острата реакция на БСП и към Европа, и към НДСВ и ДПС? Бяхте дори обвинени, че гледате отстрани - сякаш не участвате в управлението и не трябва да носите отговорност.

- Изкушението да се разиграва националната карта, тоест да се засили националното чувство и да се търси подкрепа от антиевропейски настроени обществени слоеве, като се изгражда твърда позиция спрямо Брюксел, според мен е много опасно и недалновидно. Затова защото спечелването иа едни избори не може да е залог за европейското бъдеще на България. Парламентарният вот без съмнение е важен за всяка една политическа сила, за НДСВ обаче националният интерес е по-важен. Не одобрявам подобен модел на поведение и ако той се проявява в определени изказвания и изпуснати думи, то това е признак на недостатъчна зрялост.

Вашето предложение за провеждането на изборите в един ден също стана повод за вътреш-нокоалиционен спор. ДПС се аргументираха, че в закона за избор на евродепутати е заложено правилото за уседна-лост. Бихте ли се съгласили това да отпадне и разбрахте ли какви са възраженията на БСП?

- Още не знам какви са аргументите на БСП, но е ясно, че теснопартийният интерес отново е поставен на преден план. Затова поведението и на социалистите, и на ДПС не съвпада с нашето. Искрено се надявам, че коалиционните ни партньори ще преосмислят позицията си. Още повече че същинският дебат ще се състои поне след месец. Обсъждане ще има и в рамките на съвета на тройната коалиция, вероятно в края на януари. Според НДСВ, за да има полза от изборите, представителността трябва да е голяма. Това е възможно само ако избирателната активност е висока. Няма аргументи, които могат да ме убедят, че избирателите ще отидат да гласуват два пъти в рамките на един месец. В началото на юни ще избираме евродепутати, а от края на същия месец до края на август 2009-а трябва да се проведат избори и за национален парламент. Точно през лятото, когато хората са в отпуска, едва ли ще им е до гласуване. В средата на другата година България ще се окаже и в разгара на финансовата криза. Да се избира управление с ниска представителност в такъв момент е лош знак и е предпоставка за следизборно задълбочаване на проблемите. Високата избирателна активност е гарант за широка представителност, а съчетаването на двата вида избори ще осигури точно това. Ние от доста време говорим и за задължителното гласуване.

За което е необходима промяна на конституцията, така че може изобщо да не остане време за обсъждане и на този въпрос, след като всички тънкости около изборите ще се разглеждат пет месеца преди вота.

- Всъщност времето е достатъчно, остава да видим дали има политическа воля да се случат промените. Задължителното гласуване обезсмисля купуването на гласове, което също е сериозен проблем за представителността на изборите. Освен това в условията на финансова криза дори по-богати страни от нашата ще съчетаят два вида вот. Ние също можем да избегнем разхищението на още 20-25 милиона лева, колкото струва провеждането на национални избори. Това са стипендиите на всички български студенти за една година. Тези пари може да отидат при младите хора или при уязвима социална група вместо за бюлетини, комисии и други излишни разходи. Освен това смятаме, че в условията на задаваща се финансова и икономическа криза стабилното управление е гарант за по-малки сътресения, които ще претърпи страната.

Не са малко и опасностите, които стоят пред НДСВ като партия. Реформите, които предприехте на последния си конгрес, могат ли да ви осигурят присъствие в следващия парламент и дори в следващото управление?

- Процесът на промени в НДСВ започнаха още по време на злополучния конгрес в средата на миналата година. Това, което ни прави впечатление напоследък, е, че се връщат наши бивши членове. Имаме и немалко нови членове. Освен това структурите ни по места са станали по-стабилни. Можем да кажем, че НДСВ получава един нов импулс за развитие и за участие в следващото управление. Отново заявяваме, че не се стремим към властта самоцелно, а имаме експертен потенциал и ясна визия какво трябва да се случи със страната оттук нататък. Запазваме и либералните си ценности, които гарантират свободното развитие на икономиката, без намеса на държавата. Ще се противопоставим на всички процеси, които могат да попречат на просперитета на България.

Вашият колега от НДСВ Яне Янев обаче изрази мнение, че държавата би трябвало да се намесва повече в някои сектори.

- Общо взето, теориите за намесата на държавата са две. Едната отрича свободното развитие на икономиката, а другата се противопоставя на държавната намеса. Според нас държавата би могла да засили регулаторните си функции, но без да пречи на естествените пазарни механизми. Например ние подкрепяме решението на правителството чрез бившата Насърчителна банка да захрани търговските банки, които от своя страна да отпускат кредити и да стимулират икономическата активност. Това е пример за положителна намеса на държавата, но не можем да твърдим, че всяка е такава. Всяка ситуация трябва да се преценява съобразно пазарните условия. Имаме достатъчно основания да смятаме, че либералният модел на управление е по-добър от държавното регулиране.

***

Пламен Моллов в роден на 9 септември 1958 г. в Пловдив. Завършил е „ Технология на животинските продукти, консервирането и общественото хранене" във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в града на тепетата. Освен председател на групата на царската партия в парламента Моллов е председател и на групата за приятелство с Швейцария. Ръководи катедра „Консервиране и хладилна технология" в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Владее немски, английски и руски език. От септември миналата година е шеф на Националната лозаро-винарска камара. Освен всичко друго той е и добър шахматист.