Печатни медии

Януарски брой, списание "Твоят бизнес"

Древните и съвременни посланията на виното носят особеностите на  националния ни характер        

Пламен Моллов
Председател Национална лозаро-винарска камара 

 

Проектозаконът, обсъден в края на миналата година дава възможност за развитие на всички видове туризъм, познати в тази спрецифична индустрия: културно-исторически, религиозен, селски, винен туризъм, комбинирани маршрути експониращи природни красоти, традицонен бит, поминък и култура … 

Най-важно е да научим туристите да посещават вътрешността на страната 

Да ги накараме да съчетават морския или планинския с другите видове туризъм, да им предложим интересни и неповторими преживявания и различно усещане. Нова информация, която не е само географски обособена  и е много повече от традиционния образ, който от десетилетия България има по света. Живеем на границата на две столетия, на две хилядолетия, а както е известно такива периоди  са синкретични - раждат се много нови идеи. Предизвикателството е в граничните области, в допирателната между несъвместими през минали епохи или периоди неща.  

Най-важната цел на Закона за туризма е да сработи натрупания опит на държавните структури и на частната инициатива, доминираща в тази индустрия 

Предложен е модел за създаване на браншова организация, която да партнира на Държавна агенция за туризъм. Като първи и най-необходим резултат от това дългоочаквано сътрудничество е да се изработи цялостна национална стратегия за развитието на различните видове туризъм; да се регламентира начина, по който ще се презентира той у нас и в чужбина…
Промени в Закона за туризма са наложителни, заради презастрояването, което трябва да се подчини на устойчивото развитие и достъпността на българската природа. Да допринесе за повишаване конкурентоспособността на туристическата индустрия у нас и за осъществяването на нови работещи идеи във все още слабо застъпените видове туризъм.           

Винен туризъм в България 

У нас вече има доста винарски изби и винзаводи, които правят изключителни вина от собствени лозя… Уникалните български сортове: мавруд, гъмза, широка мелнишка, димят и памид придават неподражаем вкус на много бутикови вина, за които енолозите от другите винарски страни признават, че са български акцент в европейския океан от вино. От създаването на модерната българска държава до наши дни, националният ръст в икономиката винаги е имал своя проекция в качеството на българското вино. Притежава още една много актуална функция - да бъде демократичната алтернатива на ракията и дрогата. Бакхусовата напитка може да облагороди порочната тенденция на зараждащия се у нас алкохолен туризъм, която финно, в съотвествие с модерните тенденции към здравословен начин на живот, можем да тласнем по пътя на виното. Неслучайно вкусът към виното е една от най-актуалните тенденции на съвременния свят, ориентиран към по-високо качество на живот, към едно по-модерно светоусещане за опазване на природата и съдбата на планетата и човека като част от екологичната верига.  

Виненият туризъм е от стратегическите направления в туристическата индустрия 

България прелива от митология, местни легенди, семейни и родови традиции, свързани с археологически, етнографски, архитектурни и др. паметници, красиви и плодородни, обляни в слънце красиви местности. Това са повече от прекрасни условия, които да превърнат винения туризъм  в една от визитките на страната. Имаме хубаво вино, природни и културни забележителности. Трябва само да се отърсим от комплексите си и да станем по-изобретателни. Националната лозаро-винарска камара помага за развитието му чрез разработваните от нейните експерти промоционални пакети, в рамките на осъществяваната европейска реформа в лозаро-винарския сектор. Сега усилено популяризираме двата големи проекта на НЛВК „Пътища на виното” и „1333 малки лозарски изби”. Те ще дадат възможност и на малките, и на големите производители на вино да привлекат туристи по все още неизвестни, но интересни места у нас. В хода на европейската аграрна реформа пари ще се влагат в създаването и преструктурирането на лозята, в подобряване на сортовете и вината. Цели се промяна в стратегическата цел - не голямо количество вино, с малка принадена стойност и минимална печалба, както беше в плановата икономика. Това автоматично ни сортира в ниските ценови категории на външните пазари. Новата цел е  производството на висококачествени вина от малки серии, които имат своя легенда, гарантиран произходЗа да признаят в Европа нашите вина трябва да направим цялата лозарска и енологична практика прозрачна. Да се знае това вино от кое лозово насаждение е, какъв е сорта, каква е реколтата… За съжаление в България едва 1/5 са такива вина.      

В период на сериозно преструктуриране отчитаме положително салдо от порядъка на 60 млн. евро 

Пазарът вече е капризен, модерен е бутиковия вкус, колекциите от вина. Големите производствени мощности за промишлени количества вече са извън тенденциите на развитие. Сега е времето на експлозивните вина, които имат собствен характер и собствен облик. Те са предназначени за забавления от по-висок клас и за туристи, които посещават места, за които вече знаят и са дошли да актуализират прочетеното със собствени преживявания. Но все още основният ни пазар е Русия. В края на миналата година сключихме споразумение с руските производители за взаимно информиране, за да сме в течения на стратегическите ни интереси на руския пазар. Не е тайна, че там вече пробиват новите лозарски страни от т.н. „трети свят” на винената индустрия – Австралия, Аржентина, Чили, Калифорния… В скоро време ще подпишем такава спогодба с европейската организация на лозарите и винарите „Арлет”. Прилични количества бутилирано и наливно вино изнасяме в Полша, Скандинавските страни и Англия. Но тепърва ни предстои да представяме нашите уникални вина в трети страни. НЛВК се ангажира да прави масирана  реклама, както правят страните от Новия свят – Австралия, Чили, нова Зеландия, Аржентина. Това, което ние като браншова организация можем да направим за промоциране на българското вино, едва ли ще е по силите на която и да е отделна фирма.

Квалификацията на хората, заети във винения туризъм трябва да е по-комплексна от подготовката и уменията на колегите им, които печелят само от винопроизводство или  само от туризъмОсвен да създадем подходящата база за отдих и забавления сред лозовите масиви, най-често разположени близо до културно-исторически или археологически обекти, за гостите на една изба е важно тя да е хармонично вписана в околния пейзаж, да не създава екологични проблеми на района. Дори да участва в проучванията и възстановяването на интересните от туристическа гледна точка обекти, които могат да бъдат включени в маршрута.  

Виненият туризъм не може без енолози, сомилиери, технолози

Но тяхната компетентност трябва да се съчетае с по-висок комуникационен потенциал, да се научат да говорят интересно и атрактивно за създаваденото от тях вино, за индивидуалния му характер, за красотата от съприкосновението с него. Без тези комплексни качества, този вид туризъм ще продължава да ни напомня за изхабената марка на Балкантурист.        

Инвеститорите

В началото инвеститори наистина бяха големите големите производители. В някои случаи дори холдингови структури, които осигуриха финансиране от други свои печаливши дейности, за да ги вложат в създаването на перспективни лозови масиви. Фактът, че през първите от 3 до 5 години в лозята само се инвестира не беше по силите на малките или нови производители.За тях тогава дори кредитния пазар беше затапен…  Но в  края на миналата година получихме заслужен коледен подарък от ЕК. Бяха приети много от направените от българската НЛВК предложения, пренебрегвайки дори искания на големи европейски производители на вино. Новата стратегия в развитието на европейското лозарство и винарство е в пренасочването на средства от чисто пазарните механизми на подкрепа за намаляване на така наречения „океан от вино” към национално обосновани мерки за развитието им. Европейският бюджет няма повече да дава средства за изкупуване на свърхпроизводството от вино на Франция, Испания, Португалия.  

За реформиране на лозаро-винарския сектор у нас България ще получи 166 млн. евро  

Това е два пъти повече в сравнение със средствата, които дойдоха по програма САПАРД. С парите от нея бяха направени 7 000 хка лозя, инвестирани са 70 млн. евро за развитие на селските райни, създадоха се винарски изби, с модерни технологични линии, лабораторна техника и съоръжения, последна дума на техниката. Повечето имат дегустационни зали, създадени като част от атрактивни туристически маршрути за посрещане на туристи. Точно тях ще свържем в проекта, сполучливо адресиран към винения туризъм и не случайно наречен  „Пътища на виното”.На базата на директивите на ЕК, работна група от експерти на НЛВК, Агенцията по лозата и виното, Държавен фонд Земеделие и водещи български енолози, създаде Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор от 2008 до 2014 г.  

За преструктуриране и конверсия на лозята влизат 70% от европейските пари  

20% от средствата са предвидени за застраховане на лозарската реколта и 10 % за промоция на български вина в трети страни.В идеята за реформиране беше отчетен факта,че на световния пазар навлизат нови сортове, които са по-ароматни и са сравнително малко познати у нас – свежите плодови вина, характерни за страните от Третия свят. Нашите уникални сортове в съчетание с други, дават индивидуален облик на българските вина. Освен това виното е лицето на българското земеделие по света. 

Програми за подпомагане на малкия и среден собственик 

България е защитила 2 района за производство на регионални вина – Дунавска равнина  и Тракийска низина и 47 района и микрорайона, определени за производство на качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход. Това определя профила на лозаро-винарската гилдия и потенциала на България в лозарството и винарството. Около 8 % от лозята в България на практика са  новосъздадени и само около 33 % от тях са в активно плододаващо състояние. Те имат положителен тренд по отношение на технологията - един изключителен потенциал за развитие на лозарството в България през следващите години. Приета е Националната програма в размер на 166 млн. евро, както и по-голяма част от мерки на Програмата за развитие на селсктие райони. Двата национални проекта на НЛВК, за които вече стана дума дават възможност на по-малките и средни производители да печелят повече като продават гроздето не като суровина, а като уникално вино, собствено производство, превърнато в туристически продукт.