Печатни медии
01 октомври 2008, в-к "Монитор"
- Г-н Моллов, преди време стоеше въпросът ще напусне ли НДСВ коалицията. Сега всички се питат ще се разцепи ли НДСВ, щом като остава в управлението. Какъв е вашият коментар?
- Политическото представителство е от най-голямо значение за една партия. През първия мандат в управлението ние показахме, а сега, през втория, доказахме, че НДСВ е политическото лице на предприемчивите българи, които имат конкретни цели в ежедневието и ясна визия за бъдещето. Тези хора, за които е важно не само да сме в ЕС, оцениха нашия принос за подобряване на икономическия и социалния климат в България. За тях е важно да станем държава, която функционира по европейските правила. Именно затова нашите симпатизанти и привърженици искат да имат свое представителство във властта. Те, сигурен съм, не са съгласни НДСВ да напусне коалицията.
- Защо тогава толкова се спекулира, че настроенията в партията са за излизане от коалицията?
- Аз мисля, че всеки политик, който престане да изразява интересите на хората, които са го пратили във властта, престава да участва в политиката. Годините на прехода, в които наблюдавахме безкрайното роене на партиите, са доказателство за моята теза. И за да бъда по-конкретен, ще дам пример с нашите колеги от БНД. Те се опитват да представляват избирателите на НДСВ и това е нормално, защото са избрани с програмата на НДСВ. Но на БНД им е трудно да обяснят какво точно са направили за тези избиратели, които биха ги последвали, освен едно, че са активни в медийните си изяви. Нашите избиратели са прагматични реалисти, би трябвало и политиците, които ги представят, да са прагматични реалисти. За тях въвеждането на плоския данък, намаляването на осигурителната тежест, спиране на войната по пътищата и т.н. са теми от по-голямо значение, отколкото красноречивото политическо говорене. Властта е трудно и неблагодарно занимание, но ако се упражнява разумно, не е мръсна дума. Лаская се от мисълта, че моите колеги народни представители, които останаха в ПГ на НДСВ, както и всичките ни активисти, привърженици и симпатизанти на НДСВ, са наясно с това.
- Какви са очакванията ви от предстоящия конгрес на НДСВ?
- НДСВ е в подем и аз се надявам, че конгресът ще утвърди политиките и политическите инструменти, с които този процес да стане необратим. Детските партийни болести - вождизъм и “обсебване” от публичната власт, вече са преболедувани. Всички сме участници, или най-малко свидетели на нереализиралите се прогнози, че с напускането на колегите от БНД партията ще се обезкърви, ще се обезличи. Наистина напуснаха най-известните лица на НДСВ, а хипотезата беше, че те правят до голяма степен политиката на партията. Но се случи точно обратното. Партията не само оцеля, остана последователна в преследване на стратегическите си цели, но се и отвори.
- В какъв смисъл?
- Практически НДСВ се освободи от политици, които упражняваха властта през нашия управленски мандат. Към тях много от избирателите и симпатизантите имат сериозни упреци и до голяма степен основателни съмнения за недостатъчно чистоплътна употреба на властта. Част от нашите членове и структури сега се връщат в НДСВ. Понякога точно мръсната пяна е на гребена на политическата вълна… Вижте колко порасна нашето общество, как се промениха нагласите на хората. Още със създаването си НДСВ започна да говори за единение и за взаимност на общите цели. Във връзка със стогодишнината от обявяване Независимостта на България, всички, които празнуваха, се обединиха около тази политическа теза. Значи НДСВ е носител на ценности, които се харесват на хората, въпреки съпротивата на политиците от двуполюсния модел. Конгресът ще направи публична визията на НДСВ за бъдещето - и на партията, и на държавата.
- Вие сте шахматист, предполага се, че анализирате ситуацията няколко хода напред. Ще има ли разпад в политическото пространство в навечерието на предстоящите избори?
- Има политици, които имат шанс да влязат в новините само с апокалиптични прогнози. Природата на т.нар. политическо пространство е дифузна, извинете ме, че вземам термин от тясната си професионална област. Политическият елит е една малка част от политическото пространство, в което функционираме всички. Като се започне от нагласите на хората и се свърши до властта като начин на употреба, всичко това са взаимодействия и процеси в жив организъм. Всеки ден нещо умира, на негово място идва друго. Но ние като участници в процеса не винаги си даваме сметка за това.
- Кои са видимите характеристики на така нареченото от коментаторите „политическо пространство”?
- Най-стабилната тенденция е отливът от политиката. Интересът на хората е концентриран в собствения им живот, цели, желания и мечти. Това според мен и моята партия е положителна тенденция. Тя доказва, че безпомощните създания от праерата на социализма вече са преживели необходимата еволюция, за да оцелеят. Те участват в създаването на БВП и затова в държавата сега има пари. Втората тенденция, която според мен е вредна, е, че същите тези хора, които вече знаят силата си, тотално се дистанцират от т.нар. колективни практики. Те не само не гласуват на избори, но дори не ходят и на събранията на домсъвета, където да участват във вземането на жизненоважни за тях решения по Закона за етажната собственост. И това е грешка, вид обществено-социална алиенация, която винаги се плаща скъпо. Забелязах, че макар и доминираща, тази тенденция започва да отслабва - в едно проучване хората подкрепиха идеята за референдум за задължителното гласуване. Тази зараждаща се тяга към референдумите е оптимистична за гражданското общество. Друга също толкова жизнена тенденция е наблюдаваният отлив от партиите - стари и нови, парламентарно и непарламентарно представени. Тази тенденция създава усещането за „черна дупка”, която засмуква политическите идеи, които така и не стигат до оформянето им в политически програми. Но очакваният първичен взрив така и не се случи, както сами се убедихме от неподкрепения масов протест на опозицията.
- Това, което сега се случва в партийните елити на всички партии, не е ли всъщност някаква вътрешна борба на идеи?
- Тенденцията, която сега е особено силно изразена, е в случващото се в партийните елити, където е нормално разностремителни сили да моделират партийните ядра, защото битката сега е кои идеи ще доминират. Именно те ще моделират партийните платформи и програми и ще осигурят водещо място на носителите им в собствените им партии. Мисля, обаче, че мнозинството от хората се интересуват от крайния продукт на властта - начина на живот. Останалото се нарича котерийни борби и е от значение само за участниците в тях. Истината е, че у нас на всички е ясно как може да се подобри животът на хората и какво трябва да се направи. А това прави схемата на партийно противопоставяне изкуствена и я опростява до най-елементарните сблъсъци, до компроматни интриги.
- Анонсирахте, че НДСВ ще инициира законопроекта за публично-частното партньорство. Защо?
- Няма нищо по-нормално от това държавата и частните предприемачи да обединяват усилията си за начинания, с които не могат да се справят поотделно. В България вече има достатъчно солиден капитал, сериозни инвеститори, свободни пари. Редно е да ги накараме да работят за изпълнението на онези стратегически важни неща, които очакваме от държавната власт - централна и местна. Но трябва да има закон, който да регламентира правилата на това взаимодействие и очакваната печалба както от страна на инвеститорите, така и на държавата или общината като потребител. Ще се съгласите, че на НДСВ най му отива да предложи подобен закон. А той ще постигне още една, недефинирана цел - ще завиши контрола в работата на държавната администрация, ще я принуди да работи с темпото на частния капитал. И не на последно място ще извади на светло и това, което правят поотделно и заедно капиталът и държавата. Не е лошо, нали?!
- Неотдавна навършихте 50 години. Като се върнете назад в годините, от тази висока камбанария, на която сте, какво успяхте да постигнете и към какво се стремите?
- Не мисля, че само постиженията, които са станали публично достояние, са от значение. Аз, като лично поведение, съм сравнително дискретен човек. Не искам някой да си мисли, че най-голямото постижение в живота ми е, че съм председател на парламентарна група. Имам прекрасно семейство и се радвам, че все още срещам хора, които ги интересува не какво притежават, а как живеем. Затова всичко, което зависи от моите усилия в политиката, го адресирам към подобряване на начина на живот, а в тясната ми професионална област - към безопасността и качеството на храните, без които не можем. Останалото, както пише вечната книга, е „от лукаваго…”
- Политическото представителство е от най-голямо значение за една партия. През първия мандат в управлението ние показахме, а сега, през втория, доказахме, че НДСВ е политическото лице на предприемчивите българи, които имат конкретни цели в ежедневието и ясна визия за бъдещето. Тези хора, за които е важно не само да сме в ЕС, оцениха нашия принос за подобряване на икономическия и социалния климат в България. За тях е важно да станем държава, която функционира по европейските правила. Именно затова нашите симпатизанти и привърженици искат да имат свое представителство във властта. Те, сигурен съм, не са съгласни НДСВ да напусне коалицията.
- Защо тогава толкова се спекулира, че настроенията в партията са за излизане от коалицията?
- Аз мисля, че всеки политик, който престане да изразява интересите на хората, които са го пратили във властта, престава да участва в политиката. Годините на прехода, в които наблюдавахме безкрайното роене на партиите, са доказателство за моята теза. И за да бъда по-конкретен, ще дам пример с нашите колеги от БНД. Те се опитват да представляват избирателите на НДСВ и това е нормално, защото са избрани с програмата на НДСВ. Но на БНД им е трудно да обяснят какво точно са направили за тези избиратели, които биха ги последвали, освен едно, че са активни в медийните си изяви. Нашите избиратели са прагматични реалисти, би трябвало и политиците, които ги представят, да са прагматични реалисти. За тях въвеждането на плоския данък, намаляването на осигурителната тежест, спиране на войната по пътищата и т.н. са теми от по-голямо значение, отколкото красноречивото политическо говорене. Властта е трудно и неблагодарно занимание, но ако се упражнява разумно, не е мръсна дума. Лаская се от мисълта, че моите колеги народни представители, които останаха в ПГ на НДСВ, както и всичките ни активисти, привърженици и симпатизанти на НДСВ, са наясно с това.
- Какви са очакванията ви от предстоящия конгрес на НДСВ?
- НДСВ е в подем и аз се надявам, че конгресът ще утвърди политиките и политическите инструменти, с които този процес да стане необратим. Детските партийни болести - вождизъм и “обсебване” от публичната власт, вече са преболедувани. Всички сме участници, или най-малко свидетели на нереализиралите се прогнози, че с напускането на колегите от БНД партията ще се обезкърви, ще се обезличи. Наистина напуснаха най-известните лица на НДСВ, а хипотезата беше, че те правят до голяма степен политиката на партията. Но се случи точно обратното. Партията не само оцеля, остана последователна в преследване на стратегическите си цели, но се и отвори.
- В какъв смисъл?
- Практически НДСВ се освободи от политици, които упражняваха властта през нашия управленски мандат. Към тях много от избирателите и симпатизантите имат сериозни упреци и до голяма степен основателни съмнения за недостатъчно чистоплътна употреба на властта. Част от нашите членове и структури сега се връщат в НДСВ. Понякога точно мръсната пяна е на гребена на политическата вълна… Вижте колко порасна нашето общество, как се промениха нагласите на хората. Още със създаването си НДСВ започна да говори за единение и за взаимност на общите цели. Във връзка със стогодишнината от обявяване Независимостта на България, всички, които празнуваха, се обединиха около тази политическа теза. Значи НДСВ е носител на ценности, които се харесват на хората, въпреки съпротивата на политиците от двуполюсния модел. Конгресът ще направи публична визията на НДСВ за бъдещето - и на партията, и на държавата.
- Вие сте шахматист, предполага се, че анализирате ситуацията няколко хода напред. Ще има ли разпад в политическото пространство в навечерието на предстоящите избори?
- Има политици, които имат шанс да влязат в новините само с апокалиптични прогнози. Природата на т.нар. политическо пространство е дифузна, извинете ме, че вземам термин от тясната си професионална област. Политическият елит е една малка част от политическото пространство, в което функционираме всички. Като се започне от нагласите на хората и се свърши до властта като начин на употреба, всичко това са взаимодействия и процеси в жив организъм. Всеки ден нещо умира, на негово място идва друго. Но ние като участници в процеса не винаги си даваме сметка за това.
- Кои са видимите характеристики на така нареченото от коментаторите „политическо пространство”?
- Най-стабилната тенденция е отливът от политиката. Интересът на хората е концентриран в собствения им живот, цели, желания и мечти. Това според мен и моята партия е положителна тенденция. Тя доказва, че безпомощните създания от праерата на социализма вече са преживели необходимата еволюция, за да оцелеят. Те участват в създаването на БВП и затова в държавата сега има пари. Втората тенденция, която според мен е вредна, е, че същите тези хора, които вече знаят силата си, тотално се дистанцират от т.нар. колективни практики. Те не само не гласуват на избори, но дори не ходят и на събранията на домсъвета, където да участват във вземането на жизненоважни за тях решения по Закона за етажната собственост. И това е грешка, вид обществено-социална алиенация, която винаги се плаща скъпо. Забелязах, че макар и доминираща, тази тенденция започва да отслабва - в едно проучване хората подкрепиха идеята за референдум за задължителното гласуване. Тази зараждаща се тяга към референдумите е оптимистична за гражданското общество. Друга също толкова жизнена тенденция е наблюдаваният отлив от партиите - стари и нови, парламентарно и непарламентарно представени. Тази тенденция създава усещането за „черна дупка”, която засмуква политическите идеи, които така и не стигат до оформянето им в политически програми. Но очакваният първичен взрив така и не се случи, както сами се убедихме от неподкрепения масов протест на опозицията.
- Това, което сега се случва в партийните елити на всички партии, не е ли всъщност някаква вътрешна борба на идеи?
- Тенденцията, която сега е особено силно изразена, е в случващото се в партийните елити, където е нормално разностремителни сили да моделират партийните ядра, защото битката сега е кои идеи ще доминират. Именно те ще моделират партийните платформи и програми и ще осигурят водещо място на носителите им в собствените им партии. Мисля, обаче, че мнозинството от хората се интересуват от крайния продукт на властта - начина на живот. Останалото се нарича котерийни борби и е от значение само за участниците в тях. Истината е, че у нас на всички е ясно как може да се подобри животът на хората и какво трябва да се направи. А това прави схемата на партийно противопоставяне изкуствена и я опростява до най-елементарните сблъсъци, до компроматни интриги.
- Анонсирахте, че НДСВ ще инициира законопроекта за публично-частното партньорство. Защо?
- Няма нищо по-нормално от това държавата и частните предприемачи да обединяват усилията си за начинания, с които не могат да се справят поотделно. В България вече има достатъчно солиден капитал, сериозни инвеститори, свободни пари. Редно е да ги накараме да работят за изпълнението на онези стратегически важни неща, които очакваме от държавната власт - централна и местна. Но трябва да има закон, който да регламентира правилата на това взаимодействие и очакваната печалба както от страна на инвеститорите, така и на държавата или общината като потребител. Ще се съгласите, че на НДСВ най му отива да предложи подобен закон. А той ще постигне още една, недефинирана цел - ще завиши контрола в работата на държавната администрация, ще я принуди да работи с темпото на частния капитал. И не на последно място ще извади на светло и това, което правят поотделно и заедно капиталът и държавата. Не е лошо, нали?!
- Неотдавна навършихте 50 години. Като се върнете назад в годините, от тази висока камбанария, на която сте, какво успяхте да постигнете и към какво се стремите?
- Не мисля, че само постиженията, които са станали публично достояние, са от значение. Аз, като лично поведение, съм сравнително дискретен човек. Не искам някой да си мисли, че най-голямото постижение в живота ми е, че съм председател на парламентарна група. Имам прекрасно семейство и се радвам, че все още срещам хора, които ги интересува не какво притежават, а как живеем. Затова всичко, което зависи от моите усилия в политиката, го адресирам към подобряване на начина на живот, а в тясната ми професионална област - към безопасността и качеството на храните, без които не можем. Останалото, както пише вечната книга, е „от лукаваго…”