Печатни Медии

Пламен Моллов, председател на ПГ на НДСВ: Трябва да съхраним темпа на инвестициите в България

Венелина Григорова

- Господин Моллов, НДСв подготвя законопроект за публично-частното партньорство, какво предвижда той?

- Законопроектът, който подготвяме, ще запълни нормативната празнота по отношение на различни форми на публично-частното партньорство извън тези, които сега са регламентирани чрез Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Той ще включи както легалната юридическа дефиниция на публично-частното партньорство, така и обхвата на възможни механизми за такова партньорство, отговорността на партньорите, контрола, гаранцията за прозрачността и конкурентността при осъществяване на публично-частното партньорство и като цяло гаранцията за обществения интерес.

- Защо на България й е необходим такъв закон?

- Защото преди всичко България има нужда от съхраняване на темпа на инвестиции в икономиката, което пък да гарантира икономическото развитие и съответно по-доброто качество на живот. На местно ниво това се проявява много ясно, тъй като местната власт няма онзи ресурс - финансов, управленски и технологичен, за да подготви по-крупни проекти, от които общината има нужда. Като се добави и липсата на единен нормативен акт, е ясно защо една община или един кмет трудно се обръща към публично-частното партньорство, което би било изключително полезно за насърчаване на инвестициите. Освен това публично-частното партньорство е контрапункт на кризата.

- Откога се работи по този законопроект?

- Имаме работна група, която от около един месец анализира опита на другите страни, готви нормативни текстове. Ще се съобразим, разбира се, и с националните особености и обстоятелства. В крайна сметка се надявам на един добър законопроект, който до края на годината да внесем в парламента.

- Очаквате ли някаква съпротива?

- Ние вече водихме разговори с нашите коалиционни партньори, които имат положителна нагласа, и вероятно ще ги привлечем като съвносители. Убеден съм, че и опозицията би подкрепила такъв закон.

- Как в закона ще се гарантира прозрачността на процедурите?

- С ясно и недвусмислено разписани текстове, с включване на гражданския контрол, както и някои механизми на обявяване като например обявяване ,половин година по-рано на ключови проекти, които предстоят в една община, за да може много хора да се запознаят. Потенциалните партньори пък да се включат в проучвателния стадий. Гражданският контрол пък предвиждаме да не приключва с избора на даден частен партньор, а мониторингът да продължава през цялото време. Имаме такива примери в България и мога да спомена проекта Супер Боровец.

- Кои са обектите у нас, които биха могли да се реализират с публично-частно партньорство?

- Това може да бъдат както големи, така и по-малки проекти. Аз смятам, че е редно да се започне първо с по-малки проекти. Така ни съветват и от Германия. Става въпрос за проекти на ниво местна власт, когато става дума за ползване на възможности на еврофондовете, за реализация на важни инфраструктурни проекти в рамките на една община. Това може да бъдат пречиствателни станции, детски градини, стадиони и т.н.

- Кои са рисковете, които ще трябва да поеме частният сектор?

- Най-големият риск за частния сектор е инвестиционният риск. По-малкият риск е този от необходимостта от такава публична услуга за обществото. Рискът на публичната власт е в това да няма промяна в дългосрочен характер на тази инвестиция, смяна на дейността или нещо подобно. Точно затова в закона трябва да бъдат много ясно разписани текстовете, които да гарантират този мониторинг по време на целия проект.