Печатни медии

5 декември 2008, в-к "Класа"

 
Водещ:Г-н Моллов, каква е позицията, която ще отстоява НДСВ на днешната среща на лидерите на коалицията за бюджета за 2009 г.?

Пламен Моллов: - Принципната позиция на НДСВ е, че не бива да се правят съществени изменения в бюджета за догодина, защото всяка промяна може да има психологически ефект, който да е с по-големи последствия. По-скоро, ако нещо се коригира в него, то трябва да е в посока на завишаване на буферите. В отделните параметри да се заложат по-широки резерви за неутрализиране на евентуално влошаване на макроикономическата картина вследствие на кризата.

Водещ: От опозицията твърдят, че разчетите на хазната за догодина са ориентирани повече към изборите, отколкото към неутрализиране на кризата. Така ли е?

Пламен Моллов: - Нашата позиция е, че бюджетът не трябва да е ориентиран към изборите, а към кризата. Важното в момента е той да е в състояние да се справи с негативните ефекти от кризата, а не да се наливат средства в определени позиции с предизборна цел. Затова ние държим да се съхранят макроикономическите параметри, които гарантират стабилността на страната.

Водещ: Между предишната среща на Високо равнище В тройната коалиция и днешната беше спряно финансирането на трите пред присъединителни програми - ФАР, САПАРД и ИСПА. Има ли въпроси, които ще бъдат тема на разговор между БСП, НДСВ и ДПС извън бюджета?

Пл. Моллов: Темата за спрените евро-фондове е част от дневния ред на тази среща, наред с обсъждането на бюджета за догодина. Всеки от коалиционните партньори е в правото си да постави и други тангиращи проблеми, които са важни за общото управление. Що се отнася до управлението на евро-фондовете, ние от НДСВ споделяме разбирането, че не бива Брюксел да бъде упрекван за мерките, които предприема спрямо България. И преди сме твърдели онова, което ЕС казва. То може да изглежда твърде строго като санкция, но за нас е по-важно февруарският доклад на Европейската комисия да бъде приемлив за България. Когато ЕС ни казва, че трябва да имаме ред и прозрачна система за управление на фондовете, не трябва да приемаме това като санкция. По-скоро трябва да гледаме на ЕК като на наш партньор от гледна точка на националните ни интереси. Вярно е, че имаме самочувствие като държава и основания за претенции към комисията, но трябва претенциите ни да са съизмерими с изпълнението на дадените ни препоръки. Нищо не ни пречи да представим аргументирано позицията си, да анализираме направеното, за да защитим националните си позиции. Брюксел ни призовава да въведем ред у нас, защото всеки българин ще е удовлетворен да живее в една подредена страна. Ние сме проевропейска партия и го доказваме ежедневно, включително и с избора за европее; на годината и еврокомисар на годината на г-жа Меглена Кунева, която произхожда от НДСВ. Затова смятам, че нашата политическа сила не може да има различна позиция от тази България с всеки изминал ден да изглежда по-европейски. Усилията, които полагаме, са именно в посока да бъде подобрена средата на живот у нас. А управлението на еврофондовете е една от тези възможности.

Водещ: Какво не направиха политиците, за да се стигне до спирането на парите?

Пл. Моллов: Още на предишното съвещание на тройната коалиция НДСВ настоя, и позицията ни беше приета, да има ежемесечен парламентарен контрол над министрите, които управляват еврофондовете. Това обаче не се случи. Подобно искане не бива да е инициатива само на една партия. След като е взето решение, след като сега и опозицията настоява за парламентарен контрол, след като Брюксел иска да има контрол, ние трябва да имаме волята да накараме министрите да се отчитат регулярно. Крайно време е да се разбере, че всеки представител на изпълнителната власт, независимо от ранга му, трябва да бъде обект на контрол, за да има сигурност и доверие от страна на обществото към институцията, която той ръководи. Респективно, да е налице доверие от страна на ЕС към управлението на фондовете. Не бива да правим разлика между българския и европейския данъкоплатец. Всички са заинтересовани от прозрачно и чисто управление в България на средствата на ЕС.

Водещ: Не е ли късно да се прави комисия за контрол на европарите, както настоява опозицията?

Пл. Моллов: Има смисъл от парламентарен контрол. Ние създадохме твърде много комисии в това Народно събрание. А от това ефективността на работата на парламента не нараства. Има комисии, които могат да осъществят този контрол, има я и пленарна зала, която също може да го направи. Има и ден за парламентарен контрол, който също може да бъде използван. Ако има добро желание, може да се организира такава практика. Опозицията има нормалното за нея крайно становище. Но ние също държим на парламентарен контрол и настояваме за това от много време. Въпросът е как и кога да стане. НДСВ държи това да бъде ежемесечна практика. Всеки министър да бъде задължен да се явява в Народното събрание и да докладва за мерките, които е реализирал, средствата, които е разпределил, проектите, които са спечелени и финансирани. Контролът по тях. Не е гордост да заявяваме, че ще използваме национални средства там, където ЕС ни отрязва европейски пари. За мен това е по-скоро повод за сериозен анализ защо сме допуснали да се случи. И по-важното, какво да направим, за да не се повтаря. Какво да направим, за да може февруарският доклад да не ни изненада.

Водещ: На срещата на коалицията ще настоява ли НДСВ да се осигурят средства за реализиране на пакета от мерки в сферата на майчинството, детските и социалните дейности, които партията предложи?

Пл. Моллов: НДСВ ще отстоява оповестените вече от мои колеги предложения, които според нас са антикризисни. От друга страна - такива, които не ангажират голям финансов ресурс. Без да конкретизирам с числа НДСВ ще защитава позицията да се прецизира разходната част на бюджета. Да се заложат по-големи резерви, в случай че не се изпълни приходната му част догодина.

Водещ: От ДПС се оплакаха, че в разчетите на държавата не са предвидени средства за национални плащания на фермерите. Смятате ли, че такива трябва да бъдат предвидени?

Пл. Моллов: До присъединяването ни към ЕС земеделието е получавало субсидии в размер до 150-200 млн. лв. Сега общата сума за аграрния сектор е около 1,8 млрд. лв. Сумата е значителна, макар тук да влизат и средствата от ЕС. Личната ми позиция е държавата да гарантира националното доплащане за единица площ, по схемата до 2016 г., защото тя е ясна, прецизна и е договорена. В противен случай България би останала единствената страна, член на ЕС, която не го прави. От друга страна обаче, земеделието се състои от много сектори и трябва да е напълно ясно кои от тях са приоритетни и трябва да бъдат насърчавани. От 4-5 години говоря за необходимостта от това стратегическо решение. Дошло е време държавата да направи анализи и да решим кои земеделски производства ще стимулираме. По-добре е> да насърчим няколко сектори, а не всички, а те да дадат тласък на земеделието и то да стои на европейски и световни позиции.

Водещ: Винарството ли имате предвид?

Пл. Моллов: Винопроизводството е лице на българското земеделие, експортно ориентиран сектор, с положително салдо. В случая имам предвид и зърно производството. България има стратегически млечни продукти, чието производство не стимулираме в достатъчна степен - например производството на овче и козе мляко и на продукти от тях.