Електронни Медии
25 октомври 2008, bTV
БТВ - Тази сутрин 06:50 ч. "От какъв закон се нуждае българският туризъм?"
Водещ: Добро утро отново. От какъв закон се нуждае българският туризъм? Защо повдигаме този въпрос след края на летния сезон и в навечерието на зимния? НДСВ организира вчера дискусия за предлаганите промени в Закона за туризма с ръководители, председатели на национални, регионални и браншови туристически организации. Част от участниците в този несъмнено важен дебат са в студиото. Започваме разговора с вносителя на промените Пламен Моллов, председател на Парламентарната група на НДСВ. Добро утро.
Пламен Моллов: Добро утро.
Водещ: На срещата в парламента казахте, че в туризма има няколко проблема, които трябва да намерят бързо решение, кои са те?
Пламен Моллов: Наред с проблеми, свързани с по-доброто администриране на сектора, с по-добрия контрол, с по-добро взаимодействие по отношение на динамиката, на процесите, които се случват в туристическия бизнес, нужни са и някои по-радикални действия, които трябва да се индуцират от законодателя. Трябва в законодателната база те по някакъв начин да влязат и ние затова инициирахме тази среща от НДСВ с представителните организации на бизнеса, а това са промени свързани с един нов тип взаимодействие между държавна администрация и професионалната гилдия, затова защото най-добрият начин да се контролира един сектор и той да се развива устойчиво, това може да се постигне успешно, когато има между държавата и бизнеса една устойчива връзка. Тоест на държавната администрация е необходим един добър партньор, стабилен, консолидиран и ние с вчерашната среща всъщност инициирахме един нов тим взаимоотношения, един нов разговор по проблемите на туризма с оглед точно търсене на механизмите, по които бизнесът да бъде привлечен в създаването на добрата стратегия за развитието на туризма, тъй като има документ, стратегически, който е подготвен, но той вече изостава от необходимостите на този бизнес в България и затова ние трябва максимално с професионалистите да го водим този диалог, за да може да вземем най-добрите решения и те да намерят нормативно отражение.
Водещ: Конкретно кое е най-важно, което трябва бързо да се промени в българския туризъм?
Пламен Моллов: В момента най-дискутираният въпрос е свързан с категоризацията на туристическите обекти.
Водещ: Звездите.
Пламен Моллов: Звездите, въпросът е дали тази категоризация да се дава веднъж, завинаги и след това евентуално обектите да не отговарят на тази категоризация, която им е дадена или от гледна точка на потребителят на туристическата услуга тази категоризация със сигурност да отговаря на звездите, които са и дадени. Това означава обаче да има съответна периодичност или съответен срок, за който да се дава тази категоризация.
Водещ: Стигнахте ли до единно мнение за колко години да се дава тази категоризация?
Пламен Моллов: Промените, които са предложени в Закона за туризма предвиждат петгодишно обновяване на категоризацията, разбира се това е дискусионен въпрос, тъй като някои от професионалните организации поставят и въпроса тя да се дава веднъж завинаги, но да подлежи на контрол през 5 години. Тоест да има задължителна възможност за обновяване, но да не се изисква нова документация, нови такси и т.н., което също има някакъв резон.
Водещ: Ще се отнемат ли звезди на хотели, които не отговарят на изискванията.
Пламен Моллов: Със сигурност това трябва да бъде факт, но за да може да стане ефективно управлението на бизнеса, контрола от страна на Държавната агенция по туризъм със сигурност трябва да бъде привлечена самата професионална гилдия, да бъде привлечена в този процес, тъй като конкуренцията в сектора сама предполага добър контрол, туй като няма да се допуснат практики, които не са европейски, а ние искаме всъщност да модернизираме този отрасъл по такъв начин, че действително ние да имаме едно европейски поведение и когато говоря за взаимодействие между държавна администрация и бизнес всъщност това е европейска практика в много страни.
Водещ: Нерядко в тази гилдия могат да се чуят подмятания като „Да, този хотел има четири звезди, но колко от тях са в небето"м колко са реалните звезди.
Пламен Моллов: Да.
Водещ: Какво качество на туристическата услуга предлага, да се засили контрола, така ли?
Пламен Моллов: Качеството на туристическата услуга не е самоцелно. То е свързано и с други сектори, качеството в други сектори. Например не можем да имаме добра туристическа индустрия ако нямаме добра комуникация, добра инфраструктура, добри пътища. Тоест държавата тук трябва да вземе нещата в свои ръце, да насочи повече средства от държавния бюджет в този сектор, да организира всички онези ведомства и министерства, които имат отношения към този бизнес и по максимално добър начин да създаде условия за неговото развитие. Затова говоря, че стратегията изисква модернизиране, тя изисква нов подход и аз тук виждам ролята си като законодател, тоест точно в тази посока ние да извлечем най-доброто, което бизнесът ще ни предложи като тези, като модели на управление и това нещо да го превърнем в нормативна уредба.
Водещ: Ще се повишат ли изискванията за даване на звезди?
Пламен Моллов: Това е въпрос, който е твърде конкретен, за да го обсъждаме. Той не е обект на закона. Законът ясно описва какви са условията, при които се категоризира. От там...
Водещ: Гратисен период тогава ще има ли от 30 или 45 дни, от които след констатациите собственикът на хотела да може да се поправи?
Пламен Моллов: Да, имаше такова предложение на вчерашната среща. Струва ми се съвсем разумно да се даде възможност, защото тук не става дума, когато се категоризира един обект да има рестрикция от страна на държавата по отношение на бизнеса, а е точно обратното. Ние трябва чрез държавната регулация да даваме възможност бизнесът да диша, тоест да дава продукт и следователно най-добрият вариант е ако има установени отношения да се даде възможност съответният хотелиер сам да коригира себе си.
Водещ: Безплатна ли ще е за тях тази проверка, с която ще се установява дали са си защитили звездите?
Пламен Моллов: Това е въпрос, който вероятно ще бъде обсъден на следващ етап. Дали ще се плаща такса или не, обичайно това не е от най-важните законодателни текстове , важните законодателни текстове определят по-скоро модела, по който се извършва управлението на сектора. Тоест как държавната администрация взаимодейства с професионалната гилдия, как професионалната гилдия става легитимна, по какъв начин тя трябва да бъде консолидирана, за да може тя да бъде ясен, стабилен партньор на държавата и какви са точно взаимодействията между двете страни, за да може да се осъществи един вид партньорство между контролния орган в лицето на Държавната агенция по туризъм от една страна и представители на бизнеса в лицето на съответната професионална организация. Те трябва да работят на принципа на партньорство, а не на гонене единия другия.
Водещ: Така трябва да бъде. Какво е мнението ви по въпроса за отпадането на категоризацията на самостоятелните заведения за хранене, за развлечения?
Пламен Моллов: И този въпрос беше поставен доста остро на дискусия. Моето лично мнение е, че не бива да отпадат категоризациите на такива обекти и такова мнение изрази, и шефката на Държавната агенция по туризъм, но така или иначе Министерски съвет по силата на необходимост за облекчаване на регулаторните режими е приел едно такова виждане. Този въпрос ще бъде обсъден сигурно доста внимателно, защото има аргументи в едната и в другата посока. Аз се надявам да вземем най-доброто решение.
Водещ: В крайна сметка нали точно това е причината да се пресече практиката в някои заведения с клатушкащи се маси-капанчета? Да не ни предлагат развалена риба да речем.
Пламен Моллов: От гледна точка на доброто развитие на туризма не може около един хубав хотел със съответно висока категория да има заведения, които нямат никаква категория и просто развалят ландшафта, да кажем на хотела...
Водещ: Ландшафта да кажем, да.
Пламен Моллов: ...тоест трябва да има някакъв принцип, който трябва да се въведе. Затова говорим за комплексно уреждане на проблемите, а не за инцидентно или единично уреждане само на проблема. Защото туристическата услуга не е само това, което гостът ще получи в хотела, вътре между четири стени, туристическата услуга е как той ще стигне дотам, какво ще види, когато излезе на терасата и т.н. Това са неща, които са свързани. Те касаят различни ведомства и министерства, и затова мисля, че тук трябва да има обединени усилия, а това може да стане единствено на основата на една добра стратегия, която в момента се подготвя, която аз се надявам в крайна сметка да приемем тази есен и тя да даде един хоризонт за развитие на туризма поне в близките 10 години, 15 – да имаме една визия точно какво трябва да се случи, как да достигнем конкурентните дестинации около България, които знаем – и Хърватска, и Турция и т.н., които ни конкурират, защото ние имаме идеални условия да развиваме туризъм у не само по морета и в планината, имаме и във вътрешността на страната уникални възможности, но те някак си не ги използват.
Водещ: Как ще ги стигнем съседите, това е въпросът.
Пламен Моллов: Точно, да.
Водещ: Друг спорен момент е превръщащото се в мода отдаване на апартаменти на хотелски начала. Да си представим например как в един жилищен блок, в „Люлин" да кажем, столичният квартал, от апартаментите някой ще бъде отдаван под наем на хотелски начала.
Пламен Моллов: Да, това е много интересен факт, но тук така или иначе трябва да има някакъв тип съгласие на съседите, защото си представяте какво би станало...
Водещ: Да, спорен е въпросът дали 100% от собствениците ще дадат своето съгласие.
Пламен Моллов: Във всички случаи нещата са доста сложна, за да ги решим точно в момента, но така или иначе професионалната гилдия е разделена на две по този въпрос.
Водещ:Дали това е нормално, т.нар. "apartment" туризъм.
Пламен Моллов: Да, той може би намира широко приложение у нас, но според мен трябва да намери устойчиво решение, което и за в бъдеще не бихме могли да допуснем . Примерно в панелни блокове да се развива туризъм под някаква странна форма или поне трябва да е ясно в какви граници и точно какъв вид туризъм.
Водещ: Модерни са "SPA" хотелите, "wellness" туризмът, как ще се регламентират те?
Пламен Моллов: Това е едно относително бяло петно в законодателството. За съжаление това е една модерна технология туристическа, която сега намира широк прием в България. По този въпрос задължително ще има предложения между първо и второ четене в законопроекта, които ще трябва да урегулират тази материя и да създадат достатъчно добра нормативна основа за развитието на този туризъм. Той е един вид катализатор на туризма.
Водещ: Да кажем само в какъв срок обмисляте тези промени да станат?
Пламен Моллов: Всичко това, което обмисляме – законодателните действия вече се извършват, предстои заседание на Комисията по икономическа политика, която е водеща в този смисъл и вероятно до края на месеца ще мине поне на първо четене в комисия. Това означава вероятно октомври месец този закон да бъде факт.
Водещ: Около месец за придвижването на нещата.
Пламен Моллов: Приблизително толкова.
Водещ: Има доста интересни неща. Предложения, едно от изискванията към документите за категоризация да е приложен договор за авторски права с "Mюзикаутор", тоест за музиката в ресторантите, в хотелите, в баровете и т.н., което само по себе си е уредено в Закона за авторските и сродните му права да се плаща.