Електронни Медии

 

14 януари 2009, Агенция "Фокус" 

"Нека вършим работата, заради която нашите избиратели са ни изпратили тук"
Десислава Антова, Агенция “Фокус”

 

Изказване в Парламента
Фокус: Г-н Моллов, каква е позицията на НДСВ относно АЕЦ “Козлодуй” и развитието на ядрената енергетика в страната ни?

Пламен Моллов: Относно атомната енергетика, нека припомним, че Брюксел постави пред нас условия за членство в ЕС – да закрием трети и четвърти ректор, които бяха технологично остарели. От ЕС ни бе казано да се стремим да правим модерна атомна енергетика . НДСВ винаги е отстоявало позицията за час по-скоро стартиране на проекта за АЕЦ “Белене”. Когато се сключат международни договори и правоотношения, те трябва винаги да се спазват. Ние нямаме промяна в позицията си по отношение на рестартирането на трети блок на АЕЦ “Козлодуй”. Според нас това е една опасна инициатива. Още повече, че оперативните данни показват, че ние имаме енергийна система, която покрива аварийните нужди бита, на транспорта, на промишлеността, ние сме износител на електроенергия за разлика от Словакия, която бе принудена да търси друго решение и която търпи съответните упреци от ЕС. Така, че ако трябва да обобщя от НДСВ смятаме, че заиграването с темата АЕЦ “Козлодуй” и най-вече рестартирането на трети блок ще бъде опасен прецедент, особено в навечерието на февруарския доклад, който се очаква от Брюксел, който прецедент може да ни постави в една опасна изолация от ЕС. Ние трябва да доказваме, че сме коректен и надежден партньор в рамките на ЕС.

Фокус: Според Вас, кога ще се постави въпросът за политическата отговорност относно развилата се газова криза?

Пламен Моллов: В случая дали ще търсим въобще вина за тази пълна българска зависимост от руските газови доставки. Смятам, че тази политика на зависимост от Русия, не е предмет нито на действия от страна на последното и предпоследното правителство, тя е политика, която е от много години. За съжаление недалновидността на тази политика е довело до това състояние на нещата. В НДСВ винаги сме говорили за това, че енергийната система се нуждае от диверсификация и повишаване на съответната ефективност. Аз си направих справки на изявления на министри на енергетиката от времето на приятелството на Симеон Сакскобургготски и трябва да спомена факта, че още 2000 година нашата страна е участвала в инициатива на ЕК за създаване на регионален електроенергиен пазар в Европа, в частност поставящ въпросите за между-системни връзки в региона. Нещо, което сега се говори много усилено и което ние подкрепяме . Между-системните връзки предвиждат свързване на нашата енергийна система към европейската енергийна система, към диверсификация на източниците от една страна към трасетата от друга страна, различните комуникационни и преносни възможности. Така, че в този смисъл различните дългосрочни и професионални решения, които трябва да се вземат за сигурността на енергийната система, нямаме противоречия с другите политически сили. Според мен, едва ли акцентът е върху търсенето на политическа отговорност. По-скоро за нас е важен и ние го предложихме един работещ компромис между политическите сили, компромис между управляващи и опозиция за това, че са необходими дългосрочни професионални решения и те да стартират по-скоро. Тук бих включил и другите проекти за модернизацията на енергийната инфраструктура – “Набуко”, “Бургас -Александруполис”. Самоцелното противопоставяне и издигането на тезата за АЕЦ “Козлодуй” не е градивна позиция и няма да доведе до нещо полезно.Ако има нещо полезно от цялата криза, то се изразява в това, че дебата за сигурността на енергийната система на ЕС сега ще бъде много по-остър, много по-силен и той вероятно ще доведе до едно ново ниво на диверсификация на енергийната система, от която България трябва да се възползва. Трябва в тази насока да са нашите усилия за усвояване на позиции на България в рамките на тези нови решения, които ЕС ще вземе в рамките на много кратък период.

Фокус: Какво е становището ви относно липсата на резерви, които да обезпечават страната ни по време на подобна криза?

Пламен Моллов: България е една относително бедна страна и повечето икономически субекти, които са в голямата си част частни страдат от липса на достатъчно финансови възможности и в този смисъл някои от резервите са подценени по отношение на спазване на законовите изисквания, още повече, че такъв прецедент не е имало досега. Във всички случаи този резерв за 70 дни в никакъв случай не е самоцел, както се вижда той е изключително необходим. Затова държавата, трябва да изисква от своите органи, които имат отношение към резерва на горива и на енергия съответно да бъдат спазени.

Фокус: По какъв начин страната ни може да си търси компенсации във връзка с калкулираните загуби в реалната икономика?

Пламен Моллов: Нашата позиция е, че бизнеса трябва да получи някакъв тип компенсация за неспособността на държавното управление да се справи по време на криза. Аз лично не виждам възможност бизнеса да бъде успешно компенсиран чрез преките доставчици на газ. По-скоро виждам косвено такава възможност през Европейския съюз като равностоен партньор. Очевидно загубите са големи, вероятно едни съдебни процеси ще продължат твърде дълго. Смятам, че ролята на правителството ще бъде всъщност да съдейства на бизнеса, той да потърси своите права. Очевидно е, че ще бъде необходим и политически натиск в това отношение. За нас Европейският съюз е ключов партньор за разрешаването на проблемите и компенсирането на бизнеса.

Фокус: Какво е виждането ви за необходимостта от енергийна стратегия за мястото и ролята на страната ни на Балканите и в ЕС?

Пламен Моллов: Имаме нужда от дългосрочна стратегия в енергийния сектор. Имаме нужда от нов тип стратегия, която е в контекста на общоевропейската стратегия. Европа също динамично се развива и в Европа също се говори за европейска стратегия, която да отчете необходимостта от диверсификация на енергийната система и да я превърне в по-малко зависима от един или друг източник на енергия. България има място в тази обща стратегия. Това се каза по време на консултативния съвет от министър-председателя, който също очаква един нов кръг на дебатите по отношение на енергийното развитие в Европейския съюз. България може активно да участва, търсейки своята роля на водеща страна в Югоизточна Европа на страна износител на енергия, стабилна позиция на фактор за стабилността на енергийната система. България в момента трябва да има много активна позиция при разискването на въпросите в ЕС. Трябва да настоява за помощ при реализирането на проектите. Ние се нуждаем от стратегия, но тази стратегия от една страна, трябва да е свързана с приоритетите на ЕС, да отчита модерните технологични решения и индивидуалните интереси на България, да бъде ключов фактор в Югоизточна Европа. Убеден съм, че за да бъде успешно това участие на България изисква съответния политически консенсус.

Фокус: Споменахте, че виждате ЕС като гарант при търсенето на компенсации?

Пламен Моллов: Трябва задължително да се търсят компенсации по пряк път на база конкретните договорки с доставчици на газ. Според мен, трябва да се упражни натиск и през Европейския съюз, защото ЕС е нивото, което има достатъчната сила, за да реши проблемите. България остана в изолация и ако хипотетично си представим, че не съществуваше ЕС, какво щеше да се случи – да се молим на Украйна и Русия. Българското правителство постъпи правилно и се обърна и към ЕС. По този начин ЕС бе ключ за решаване на проблемите. Ние трябва да се обърнем към европейски държави, които също са претърпели не малко загуби. Така, че тук трябва да се формира един общ блок, който да търси компенсациите.

Фокус: Какви са изводите, които НДСВ прави след случилото се?

Пламен Моллов: Според нас правителството направи необходимото в този момент, което бе възможно и по силите му. Действаше рационално, дали е можело по-добре, е трудно да се каже. Когато има съгласие, по отношение на най-важните стъпки и действия политическите противопоставяния, трябва да останат на заден план и да излязат напред националните интереси. Нещо, което е политика на НДСВ от самото начало. Ние намираме известна далновидност в това, което казахме, че не бива да бързаме да подаваме сигнали за рестартиране на трети блок. Един блок се рестартира технологически поне за един месец, а в същото време виждаме, че кризата вероятно е на път да се реши. Ние предупредихме, че би следвало да сме внимателни със сигналите, които даваме към ключовия ни партньор ЕС.